Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Нийлс Муйжниекс: Концентрацията на медийна собственост е сериозен въпрос в много страни


Ще посетя България заради човешките права на децата и голямата конференция, която организирате през април Говорихме за предизвикателствата пред Съвета на Европа и спазването на човешките права в сложната ситуация , в която е светът днес. Другият въпрос който засегнахме беше събарянето на къщите на роми, това е тема, с която съм ангажиран в много страни. Надявам се да продължа във формат диалог с вашето правителство по тази тема.

Това каза за предаването „Събота 150“ по „Хоризонт“ Нийлс Муйжниекс - комисар по човешките права в Съвета на Европа.

Другият въпрос, който ме интересува и който повдигам в доклада си за България и спазването на човешките права, е този за независимостта на медиите и по-специално онзи казус с ролята на финансовия регулатор, който може да налага глоби. Брифираха ме накратко за реформите, които се правят в съзвучие с проучвания и на Световната банка, но това, което продължава да е повод за тревогите ми, е този финансов регулаторен орган и влиянието на неговите решения върху независимостта и свободата  на медиите остават. Така че това е една от темите, по които се надявам да продължа диалога с вашето правителство. Така че това са основните теми, които продължаваме да обсъждаме с България.

Концентрацията на медийна собственост е  сериозен въпрос в много страни. Първо има нужда от прозрачност на медийната собственост и едва тогава може да започне разговорът за деконцентрация, отчете Муйжниекс.

Това е колкото свързано с решителност да се следват антимонополни правила във всяка сфера, толкова и с медийната свобода. Има много информация по тази тема и в доклада и при нашите проучвателни визити в България.

Комисарят по човешките права коментира, че Съветът на Европа може да помогне на правителствата да избегнат грешките и да подобрят законите.

Към Съвета на Европа е и Венецианската комисия, която може да бъде сезирана от правителствата и конституционните съдилища на страните-членки, но и Генералния секретар на Съвета на Европа може да я помоли да погледне медийния закон, който се готви в една или друга страна, или пък да се анализира дали законът се спазва. От трета страна, имаме медиен отдел, който също може да съветва правителствата и националните законодатели, да дава мнения и примери за добри практики. В случай, че се приеме лош, проблем, закон и правата на журналистите са накърнени те в крайна сметка могат да се обърнат и към Европейския съд по правата на човека.

Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа заяви, че не е чувал нищо за подготовка на нов медиен закон в България:

След като Генералния секретар на Съвета на Европа анонсира нова позиция на специален пратеник по бежанската криза в Европа и позицията зае  чехът Томаш Бочек, Муйжниек  ще продължи да наблюдава ситуацията с мигрантите, сподели той:

Неотдавна се върнах от посещение във Великобритания където знаете миграцията е важна тема. В момента приготвяме и наръчник за интеграция на мигрантите, за да помогнем на правителствата с информация за световните добри пратики. В момента подготвяме и един голям проект по темата за събиране на семейства и човешки права. Защото много от хората, които идват имат семейства в определени държави и искат да стигнат до тях. Какви да са законите, стандартите и добрите практики на това събиране на семейства, - това разработваме в момента.

Т.нар.  Push backотблъскване от границата на бежанци е било тема в срещата на Муйжниек и Плевнелиев, заяви той:

Правителството твърди, че ако бежанците влизат през контролните пунктове няма да има проблем. Но това е нещо, по което се надявам да продължим диалога с българското правителство. Неотдавна  давах становище и по един случай срещу Испания пред Европейския съд по повод незаконно отблъскване на мигранти на границата на Испания и Мароко. Това не е тема уникална за България, но се надявам тези практики да спрат.

Нийлс Муйжниекс коментира и дебата, породен в обществото след смъртоносните атаки в Париж:

Не може да става дума за сделка и замяна на човешките права и сигурността. Те трябва да вървят заедно. Ако увеличавате правата на службите си за сигурност трябва да увеличите и демократичния контрол над службите. Засега контролът на мерките за сигурност остава проблематичен. Ако се ангажирате с подслушване и проследяване имайте предвид, че те трябва да се изпълняват съгласно закона. Трябва да имат конкретна цел, да не се масови и трябва да има традиционни „пазачи“ срещу злоупотреби с правото на подслушване и проследяване - например традиционната бариера на разрешителни за подобни операции да се спазват.

Не изхвърляйте стандартите за човешките права в битката с тероризма. Това ще бъде огромна грешка!

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 100 грузински дипломати осъдиха решението за замразяване на преговорите за присъединяване към ЕС

Над 100 грузински дипломати са подписали отворено писмо, осъждащо решението на правителството в Тбилиси да прекрати преговорите за присъединяване към ЕС и да откаже субсидиите от Брюксел. Стъпката предизвика и масови демонстрации в столицата, задържани са 43 души, а опозицията призова за протести и днес. Редакторът Лилия Димитрова с подробности...

публикувано на 29.11.24 в 18:02

Макрон приветства строителите и дарителите, допринесли за възстановяването на катедралата "Нотр Дам"

Седмица преди да отвори врати възстановената от пожара парижка катедрала "Нотр Дам", френският президент Еманюел Макрон приветства в специална реч хилядите строители и дарители, допринесли за възстановяването ѝ. Предстоящото откриване на "Нотр Дам" ще бъде "шок на надеждата, по-силен от този от пожара" преди пет години. Това обеща френският..

публикувано на 29.11.24 в 17:17

НСИ: 24 485 лева средна годишна работна заплата за миналата година

Средната годишна работна заплата през 2023 г. е 24 485 лева, като тя се увеличава с 15,3% в сравнение с 2022 г., информираха от Националния статистически институт.  През миналата година наетите в страната достигат 2,3 млн. души, което е с малко над 24 хиляди души повече спрямо предходната година.  Икономическата дейност с най-високо трудово..

публикувано на 29.11.24 в 16:55

ЕК даде 6 месеца на България за необходимите реформи по ПВУ, за да не загуби 653 млн. евро

България има половин година, за да извърши необходимите реформи, иначе ще бъде лишена от 653 милиона евро, които трябва да получи по второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост. Това съобщиха от Комисията . Причините са неизпълнение на 8 основни цели и една подцел. Според Комисията, страната ни не е изпълнила изисквания..

публикувано на 29.11.24 в 16:44

Близо 200 хил. украинци са намерили временния си дом в България от началото на войната

Над три милиона и половина украинци са пристигнали или са преминали през България от началото на войната до сега, а близо 200 000 души са намерили тук временния си дом. Това обяви Ана Тертична от посолството на Украйна у нас, която участва в организирана от Центъра за изследване на демокрацията кръгла маса за връзката между дезинформацията и насилието над..

публикувано на 29.11.24 в 16:36

Маслото и олиото са стоките, които най-много са поскъпнали през годината

Маслото и олиото са стоките, които най-много са поскъпнали през годината. Между 3 и 5 лв. за литър олио ще се движи цената на дребно до новата реколта. Стойността на малката потребителска кошница, в която влизат 27 основни продукти, не се променя в сравнение с 2023 г., съобщи за БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по..

публикувано на 29.11.24 в 16:20
Пламен Сивов

Пламен Сивов: При нас политическото е школа за по-звучно крещене. Идеята за смислен дебат няма място

"При нас политическото е школа за по-звучно крещене. Идеята за същински и смислен дебат  все още няма място" . Това заяви пред БНР Пламен Сивов, фондация "Покров Богородичен". "Това, което наблюдаваме в парламента, е проекция на собствената ни немощ като общност".  Остават ни два пътя – на пълния разпад и на смирението, посочи още той.  Вторачили..

публикувано на 29.11.24 в 15:45