През ситото

Изложбата е наречена „Сито“ и в нея наистина има 500 сита, част от които с бродирани върху мрежата рисунки. Те са разположени на пода в галерия „Райко Алексиев“. Наоколо по стените рисунките продължават, като на едната стена са тези на Методи Попов, който отбелязва своята 50-годишнина, а на другата – на Моника Попова - общо 100 авторски рисунки, 20 от които бродирани. И понеже няма как да няма керамика при тези двама артисти, насреща са разположени като стълба към небето и керамичните „картини“ на Моника.

Всъщност изложбата „Сито“ е резултат от творческия престой на двамата съпрузи в ателиетата на ГЕДОК - Мюнхен. Доц. д-р Моника Попова преподава специалност „Керамика“ в Нов български университет. В момента нейни студенти също имат изложба в галерия „Арт алея“ -  „Проекция от огън“. Наскоро излезе и нейната книга „Скулптурата в Древен Египет през периода на ХII и XVIII династия“. За това как мисли себе си като художник, преподавател и учен, за страстта си да експериментира, за интереса си към различни области на човешкия опит и познание, Моника Попова пише: Започнах да се занимавам със символика на писмения знак, митологична образност, калиграфия. Вълнуваха ме детската рисунка, литературата, текста като цяло, та дори и бродерията като изразно средство. От началото на кариерата си като художник се занимавам с пластика, живопис, графика, пърформънс, а от седем години и с египтология. През целия този период на обучение и търсене, установих че Древността е най-големият учител на съвременния автор, и че творческата оригиналност, както и Новият образ, зависят до голяма степен от връщането ни към Древността. Колкото по-надълбоко стъпваме в Древността, толкова по-близо заставаме до бога и до съвремието. Съвременният автор има огромна нужда от възстановяване на връзката си с бога. Обръщането на изкуството към Древността е обръщане и на човека към сърцето. Това е път към истината. Именно тази египетска идея за истината ми помогна надявам се, да направя творчеството си още по-емоционално и по-откровено. Египтологията е тази, която може би свързва, но най-вече осмисля и уплътнява връзката ми като автор с божествената природа. Тя ми дава сила да вярвам, че художникът е преди всичко ученик, чийто успех се крие в желанието му да опознава, а не да ограничава!

В разговора за изложбата „Сито“ освен Моника и Методи Попови, участва с погледа на критик и приятел Мария Ландова, може да бъде чут и запис на студентките на Моника Попова Михаела Кръстева, Цветомира Борисова и Алина Папазова.

Изложбата продължава до 10 февруари.