Премълчаната история на македонскиот язик

Има ли такъв език или не съществува? Или той вече съществува, но ние не желаем да съгласим с тази лъжа. Нали на този говор, с кавички и без кавички, вече близо век се лафи и пишува в Скопска Македония и тако ке биде и без нашето „майчинско“ съгласие? Това анахроничен проблем ли е, породен от времето на татко Сталин, или все още жив конфликт, премълчаван в нашите днешни медии?
Какво трябва да знаем за македонскиот язик и как трябва да постъпваме, когато ни се налага да публикуваме произведенията на македонските писатели, поети, критици, драматурзи? Това превод ли е или езикова транскрипция, адаптация?
Нашата официална позиция е ясна: македонският език не е език, а диалект на българския, писмено-регионална норма на българския, това „език“, създаден с декрет под диктовката на имперския руски комунизъм. Това е езиков, научен факт. Българската позиция е артикулирана ясно в официален документ на Института за български език, който е кодифициращ орган. Но практиката е друга – не са редки случаите, когато се прибягва до помощта на „преводач“, който да ни преведе през дебрите на македонскиот язик и да го сведе до книжовната ни норма.
Въобще има ли надежда някога да заровим томахавките на езиковия спор и кой в глобалния свят се вълнува от него?
Ето друго мнение в социалните мрежи: „Всичките беди на България от началото на миналия век са все заради тази пуста Македония. Болно не болно, има несправедливости, които не могат да бъдат поправени. И трябва да сме по-мъдри. Малко ли проблеми си имаме, та с македонските дивотии да се занимаваме.“
„Македонски език, не е трънски, родопски ... Нали признахме държавата Македония, тогава какво става с езика, с „македонската“, с Македонска Православна Църква … ще продължаваме да постъпваме избирателно?“ – пита друг.
Има ли подобен конфликт между германския и австрийския начин на изразяване, между португалския и бразилския, румънския и молдовския?
Събеседници: историкът Спас Ташев, бивш директор на българския културен център в Скопие, поетът и преводач Румен Стоянов, последователен радетел за чистота на все по-замърсения ни роден език, доц. д-р Ана Кочева, от Института за български език при БАН, Секция за българска диалектология и лингвистична география – научен сътрудник І ст. Тя е категорична: „Трябва да размислим дали нормализирането на един текст е въпрос само на пари, или и на лично и национално себеуважение и достойнство. Практиката изобилства от различни възможности – от нормализация, до превод от региолект на книжовен език или др.“ В предаването се включват и историкът проф. Пламен Павлов, академик в независимия граждански научен институт Българска академия на науките и изкуствата, проф. Григор Велев, академик в БАНИ и Султана Марковска..

Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук