Мария Луиджи Карло Зенобио Салваторе Керубини – това е цялото име на нашия рожденик – 14 септември 1760 г., въпреки, че според самия Керубини по-вярната дата е 8 септември. Той е връстник на Моцарт, но го надживява почти с цял век. Роден е във Флоренция, умира в Париж през 1842 година. Баща му е музикант и първите уроци по музика получава от него. Следва Болоня, където изучава полифония, контрапункт, учи се да композира меси, мотети и разпространените по това време в Италия опера серия и опера буфа.
На 18 години вече има 18 опуса, на 15 създава първото си комично интермецо – „Играчът”. Първата му опера „Квинт Фабий” е поставена през 1779 година и веднага привлякла внимание върху младия композитор. Започнали да пристигат поръчки от цяла Италия – Рим, Флоренция, Венеция, та дори и от Лондон. Така Луиджи напуска родината си и заминава за Лондон, където известно време е придворен композитор на крал Джордж ІІІ. Заедно с приятеля си Джовани Виоти той заминава на екскурзия в Париж, където е представен на Мария Антоанета и на висшето общество. За кратко се връща в Италия и присъства на постановката на „Ифигения в Авлида” в Торино, но през 1788 г. окончателно се установява в Париж.
Първата му опера за Париж е „Демофонт”, която е и първата „Музикална трагедия”. След година Керубини става ръководител на Италианската опера в Париж, пост заеман до този момент от Николо Пичини. Същата година започва Великата френска революция. Керубини става страстен привърженик на нейните идеи, пише химни, песни, маршове, пиеси за тържествените шествия и за траурните церемонии – Химн на братството, Химн на Пантеона, Траурен марш, Републиканска песен. В тези години той създава и нов оперен жанр – „опера на спасението”, която се отличава с героични, остросюжетни драми, в основата, на които стои борбата с тиранията – „Лодоиска” (1791) и „Елиза” (1794). В този момент Керубини вече е и страстен последовател на Глук. Той отдава предпочитание на класическата простота, завършеността на формата, яснотата на мелодиите.
Всички следващи опери следват тези принципи – „Медея” (1797), „Два дни” (или „Водовоз”, 1800), „Анакреон” (1803), „Фаниска” (1806)…
Името на Керубини се свързва и с друго голямо музикално събитие от XVIII век – основаването на Парижката консерватория. Това се случва през 1795 година. Освен, че е един от нейните основатели, той се занимава с организацията, реда и усъвършенстването на институцията, там е преподавател и инспектор, професор, а от 1822 г. почти 20 години е и неин директор. Сред неговите ученици са Даниел Обер и Фромантал Халеви. Пише „Курс по контрапункт и фуга”. Ролята му в консерваторията води и до конфликти, сред които добил най-голяма известност този, с младия Ектор Берлиоз, който смятал, че старият вече композитор е „своенравен педант“.
Творчеството на Керубини е оценено, както от Наполеон, така и в периода на Реставрацията. Въпреки, че бил известен като композиторът на Революцията именно нему е поръчана коронационна меса за Лудвиг ХVІІІ. Пак той написал Реквием за отбелязване на годишнина от екзекуцията на осъдения през 1793 г. Луи ХVІ. Наполеон дори го прави директор на музиката във Виена през 1805-1806 г. и там дирижира някои от творбите си. През 1816 година Керубини е назначен за върховен музикален интендант и оглавил Кралската капела.
В края на живота си той все по-малко време отделя на операта и най-голямо внимание отдава на работата си в Консерваторията. Поощрява организирането на публични концерти и изяви на студентите в консерваторията. Той разрешава и създаването на Концертното дружество на Парижката консерватория. Пише предимно духовна, камерна и симфонична музика.
Жени се за Ан Сесил Турет, дъщеря на певец от Кралската капела на 12 април 1794 година и има три деца. Погребан е в Пер Лашез, на няколко метра от приятеля си Шопен.
Написал е над 30 опери, но днес най-изпълнявана е „Медея”. Понякога се играят „Два дни”, „Анакреон” и „Лодоиска”. Създал е 11 меси, много мотети и антифони. Реквием в до минор в памет на Луи ХVІ е смятан за едни от най-добрите в жанра – и по оценка на Бетовен. Точно този Реквием е изпълнен на погребението му. Вторият в ре минор съгласно завещанието на Керубини е звучал на неговото собствено погребение. Струва си да се отбележат няколко сонати за клавесин, струнни квартети и ре мажорната му симфония.
В оперната вечер представяме с по едно действие две от оперите на Керубини:
„Медея“ – опера в три действия по либрето на Франсоа Беноа Хофман, по едноименната трагедия на Пиер Корней, заимстван от трагедията на Еврипид. Премиерата е на 13 март 1797 година в театр „Фьодо“, Париж. Има и втора версия създадена за Виена и изпълнена на 6 ноември 1802 година. Ще чуете първо действие на операта.
Действието се развива в Коринт. Язон е донесъл тук златното руно, което е взел от далечна Колхида. А за да вземе руното е получил помощ от вълшебницата Медея, за която след това се е оженил и с която има две деца. По-късно Язон изоставя Медея и отпътува, като взема децата в Коринт. Тук той се влюбва в коринтската принцеса Дирцея – Глауче в операта. Операта започва с приготовленията за сватбата. Прислужниците успокояват принцесата. Язон и аргонавтите й поднасят като сватбен подарък Златното руно. Креонт призовава благословията на боговете. Но в деня на сватбата в Коринт се появява Медея. Тя се опитва да си върне Язон, но той я отблъсква. Медея успява да измоли от Креонт да остане един ден, за да се сбогува с децата си. Като сватбен подарък изпраща на невестата отровена диадема (при Еврипид туника), след това убива децата си, знаейки каква болка ще причини на Язон. С факла от жертвеника тя подпалва храма и обкръжена от Фуриите отмъстителки отлита с колесница пред ужасените погледи на коринтяни.
Действащи лица и изпълнители:
Медея – Гуинет Джоунс,
Язон – Бруно Преведи,
Глауче – Пилар Лоренгар,
Креонт – Хустино Диас.
Хор и оркестър на академията „Санта Чечилия“, Рим, диригент Ламберто Гардели, запис от 1968 година.
„Лодоиска“ – героична комедия в три действия, либрето на Фийет-Лоро. Премиера на 18 юли 1791 година в театр дьо Монсийо, Париж. Сюжетът е взет от „Любовните приключения на рицаря дьо Фобла” на Жан-Батист дьо Кувре. Сюжетът вплита битката за освобождаване на завзети територии с борбата за освобождаване на любимата от ръцете на зъл тиранин. С измама злодеят Дорлински е отвел и държи в плен в замъка си Лодоиска. Замъкът му е обкръжен от татарски войски. Граф Флорески и Варбел също стигат до замъка, за да освободят Лодоиска. След известни недоразумения между графа и татарите те се съюзяват срещу общия враг. Графът и слугата му се престорват на братя на Лодоиска, които искат да я отведат у дома. Дорлински ги разкрива, опитва се да ги отрови. Лъже момичето, че любимият й е пленен и иска тя да се омъжи за него в замяна на свободата на графа. Двамата влюбени избират смъртта. В това време татарите нападат. Влюбените са спасени в последния момент.
Ще чуем последното действие, в което Дурлински затваря Лодоиска и граф Флорески, опитва се да се ожени за девойката и на финала е победен.
Действащи лица и изпълнители:
Лодоиска – Мариела Девиа,
Флорески – Бернард Ломбардо,
Тицикан – Томас Мозер,
Варбел – Алесандро Корбели.
Хор и оркестър на Миланската скала, диригент Рикардо Мути, запис от спектакъл през февруари 1991 година.
събота, 5 септември, от 22.20 часа
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..