1995-1997 година – Зимите на нашето недоволство – част 2

Тази седмица в рубриката „80 години в 80 седмици” ще ви разкажем за една от причините, довела до оставката на правителството на премиера Жан Виденов – банковите фалити.

Наред със зърнената криза, избухнала през 1995 година, през следващата година започва обезценяването на лева и инфлацията чувствително нараства. В тази влошена икономическа обстановка на 23 септември 1996 година Българската народна банка обявява решението си да постави под особен надзор девет търговски банки. „Трябва да се има предвид, че институциите, които остават да работят, са здрави и ние ще ги подкрепяме” – обявяват членове на Управителния съвет на БНБ.

Деветте банки под надзор обаче са оставени да фалират и с тях изчезват спестявания на българите в размер на няколко милиарда лева. Години по-късно Жан Виденов, като свидетел по дело за фалит на банка, обяснява извилото се банково торнадо по време управлението му така: „Проблемите в банковия сектор през 1995-1996 година се дължат на няколко фактора – подновяването на обслужването на външния дълг в края на 1994 година, въвличането на някои банки в предизборни кампании и общото недоволство спрямо банковата система тогава. Наш приоритет бяха държавните банки и предприятия. С частните банки се занимаваше Управителният съвет на БНБ”. Виденов удобно забравя още един фактор за банковата криза – водената от неговото правителство икономическа политика, цинично формулирана от тогавашния министър на промишлеността Климент Вучев, който открито призовава държавните предприятия да не връщат взетите от банките кредити.

На въпроса, колко са банките, застрашени от фалит през пролетта на 1996 година, финансистът Емил Хърсев отговаря:

На 4 февруари 1997 година здравият разум надделява и БСП връща мандата за съставяне на правителство, защото на всички е ясно, че ако продължат да управляват ще взривят социалния мир. С посредничеството на Петър Стоянов, политическите сили подписват споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април.

Това позволява на президента да назначи служебно правителство с министър-председател Стефан Софиянски, което да подготви изборите, да разкрие пред народа истинските мащаби на икономическата катастрофа и да спре разграбването на страната. Едно от първите решения на новоназначеното правителство е за въвеждане на Валутен борд в България. Мандатът му е възприет като стъпка към следващото легитимно управление и затова Международният валутен фонд се съгласява да преговаря с него. На 1 юли 1997 година със специален закон левът е привързан към германската марка. Заедно с това правителството стартира програма за присъединяване на страната към НАТО и успява да договори и получи 40 милиона долара, с които да закупи спешно необходимите зърно от Полша, посевен материал и лекарства.

Въпреки краткия си мандат, служебното правителство допринася много за успокояване и нормализиране на обстановката в България.

Спечелените от Обединените демократични сили (ОДС) парламентарни избори през април 1997 година слагат край на един от най-нестабилните периоди в новата ни политическа история и окончателно определят движението на България по пътя на евроатлантическата й ориентация.

Що се отнася до банковите фалити през 1996 година, въпреки многобройните водени съдебни дела и до днес няма нито един осъден за тях.

Снимки: архив