Андре Клюитанс е роден на 26 март 1905 година в Антверпен. Дядо му, баща му и чичовците му са професионални музиканти. Майка му е оперна певица, а след нейната смърт баща му отново се жени за певица. Андре завършва Фламандската консерватория, а баща му Алфонс, който е диригент в оперния театър на Антверпен го взема на работа там.
„През петте години се занимавах с какво ли не, казва Клюитанс – свирех на пиано по време на репетициите, бях корепетитор и изработвах ролите с певците, когато се налагаше свирех на органа и глокеншпила зад кулисите, бях и хормайстор.“ Диригентският му дебют е на 14 декември 1926 година, като дирижира „Ловци на бисери“ на Бизе, замествайки болния си баща.
„Този опит се превърна в шедьовър – пише критиката. Ако младият Клюитанс не е диригент, каквито изказвания се чуха, то ние нямаме никакъв диригент. Още от първия акорд, с мек и добре премерен жест той поведе оркестъра, моделирайки спектакъла без ни най-малък признак на умора.“
За следващите пет сезона, през които е в този театър той поставя около 32 опери, от които 19 са френски, а 10 италиански, 7 комични опери, 3 оперети и 14 балета. Сред най-предпочитаните композитори са Пучини – той изнася 25 представления на „Бохеми“, Верди – с 28 спектакъла на „Травиата“, Масне, Доницети, Месаже, Адам, Дебюси, Обер, Майербер, Рихард Щраус. Балетът „Майка ми гъската“ на Равел е представена 15 пъти. Това е равносметка, разкриваща титаничния творчески заряд на диригента – репетиции, представления, работа с артистите – пет първи диригентски години, в които той се отдава на Антверпен.
На 1 октомври 1932 година Андре Клюитанс пристига в Тулуза и поема ръководството на театър „Капитол“. Първият спектакъл, с който започва сезонът е „Фауст“ на Гуно.
„Още от първите тактове ние разбрахме, в колко сигурни ръце попадна нашият театър. Скромно, с мек жест, със сигурна палка, Клюитанс получи от всички съвършена интерпретация.“
Освен възторжените критика Клюитанс събира и възхищението на публиката, която го обожава и препълва залата на театъра. Там поставя „Борис Годунов“, „Лоенгрин“, „Танхойзер“ и „Валкюра“, както и много оперети. Откриването на сезона с „Лоенгрин“ през октомври `33 г. се превръща в истински триумф, затвърден в края на същия месец, в който Клюитанс представя и „Танхойзер“.
Две години по-късно той вече е начело на операта в Лион, като добавя още вагнерови опери в репертоара си – „Рейнско злато“ и „Зигфрид“. Като първа постановка в Лион той прави „Кармен“ – „той притежава чувственост, води състава без широки жестове и без театрални ефекти, но той не ръководи само сценичното действие, а изисква от оркестъра ту някой акцент, ту пластично крешчендо.“
След Лион Клюитанс приема да ръководи театрите в Бордо и Виши – първият му сезон започва през октомври 1938 г. и въпреки напрегнатата обстановка той продължава да поставя оперни заглавия, без да разширавя репертоара си.
Става френски гражданин на 14 май 1940 година, а през юни пише писмо да бъде мобилизиран. Все още се спори дали наистина е бил мобилизиран, но се твърди, че има снимки представящи го да свири на пиано във военна униформа. Има и проблеми след 1945 г., заради съмнения за колаборационизъм, но това не е нашата тема.
След втората световна война през 1947 година Андре Клюитанс става музикален директор на „Опера комик“ в Париж. До 1953 година той представя на тази сцена над 40 заглавия. Възражда „Хофманови разкази“, „Манон“, творби на Филидор и Пуленк. Прави цикъл представящ творчеството на Морис Равел. Клюитанс осъществява и френската премиера на „Похожденията на безпътника“ на Стравински. На 30 септември 1954 година Клюитанс дирижира последния си спектакъл в „Опера комик“ – „Манон“ на Масне.
През 1959 година за първи път поставя тетралогията на Вагнер, а след това е поканен и в Миланската Скала, вече през 1963 година, когато сред солистите са Биргит Нилсон и Ханс Хотер.
Дискографията му включва всички симфонии на Лудвиг ван Бетовен с Берлинската филхармония, почти всички френски опери, има почти интеграл от творбите на Равел, с Борис Христов записва „Борис Годунов“ на Мусоргски и два пъти „Фауст“ на Гуно.
Успоредно с работата в операта Андре Клюитанс дирижира и оркестъра на Парижката консерватория, като след 1949 г. наследява Шарл Мюнш на поста главен диригент. Остава такъв до 1960 г.
Международната му кариера включва ангажименти с различни оркестри. Андре Клюитанс е първият французин допуснат да дирижира в Байройт – „Танхойзер“ през 1955 година, като отново се налага да замести свой колега.В следващите години той ще се връща там за „Нюрнбергските майтори певци“, „Парсифал“, „Лоенгрин“. Негов страстен почитател е самият Волфганг Вагнер. Когато Виланд Вагнер поема ръководството в Байройт Андре Клюитанс му представя Реджин Креспен, която изпълнява Кундри в „Парсифал“ три поредни години – `58, `59 и `60.
През 1948 Клюитанс дирижира за първи път Виенската филхармония и след това прави турне с нея в Обединеното кралство, Щатите и Канада през 1956. Поканен е в Лондон, за да работи с оркестър „Филхармония“, замествайки Ото Клемперер. Търсен е, за да представя творчеството на Морис Равел и модерните (за средата на 20 в.) френски композитори. Андре Клюитанс се среща за първи път с музиката на Равел на 13 април 1929 г., когато поставя балета „Майка ми гъската“, и въпреки забележките на критиката към постановката е отбелязано. „Клюитанс-син дирижира творбата на Равел с перфектен вкус.“
Работи с едни от най-големите инструменталисти за период от повече от половин век – Емил Гилелс, Маргарита Лонг, Жак Тибо, Алдо Чиколини, Юри Буков, Лили Ласкин, Алфред Корто.
През 1927 година се жени за оперната певица Жермен Гилсън - мецосопран, от която има син Мишел. В Байройт се запознава с прочутата оперна певица Аня Силя. Под негово диригентство тя пее Саломе в Париж, а от 1964 г. живеят заедно. След неговата смърт през 1967 тя обитава дома му в Париж.
В джобния формат на оперната ни вечер ще звучат фрагменти от „Фауст“ на Шарл Гуно, запис от 1958 година, смятан за образец на интерпретаторско майсторство. Ролите изпълняват: Борис Христов - Мефистофел, Николай Геда - Фауст, Виктория де Лос Анжелес - Маргарита, Рита Гор - Марта, Лилиан Бертон – Зибел, с участието на хора и оркестъра на парижката опера. Тези фрагменти са включени в изданието наречено „Целият Борис Христов“.
Андре Клюитанс ще дирижира още „Валсът“ на Морис Равел изпълнен от оркестър „Филхармония“, Симфония в до мажор на Жорж Бизе в интерпретацията на оркестъра на френското радио и „Пролетни хора“ из „Образи“ на Клод Дебюси с оркестъра на парижката консерватория записани съответно през 1958, 1953 и 1963 г.
Съдържание на операта „Фауст“ от Шарл Гуно
Стотици населени места са на воден режим. Потърпевши са около 200 хил. души към момента. В някои села имат вода по 2-3 часа на 5 дни. Най-тежка е..
Увеличиха се възможностите на президента да действа като партиен лидер . Това заяви пред БНР Ренета Инджова, бивш служебен премиер. Силви Кирилов..
Част от партиите интуитивно или инстинктивно да искат нови избори заради възможността ако Пеевски продължи да расте, санитарният кордон около..