Студентката Катрин Боянова получи наградата "Бризби" за научно есе на тема: Къде ще е в административно отношение България през 2019?

Конкурсът се провежда вече 15-та година в партньорство между катедрата по Публична администрация в Софийския университет и семейство Бризби от Лондон. Всяка година катедрата предлага няколко теми на Джон Бризби, от които семейството му избира една. Конкурсът се обявява през януари и до месец май студентите-кандидати имат възможност да мислят и разработват дадената тема. Наградата е една - 500 британски лири и грамота. Комисията е в състав - ръководителят на катедрата по Публична администрация в СУ; представител на ректорското ръководство; представител на държавната администрация и студентът-носител на наградата от предходната година. Есетата се подават без авторство и се оценяват като анонимни. Решението се взима на консенсусна основа от всички членове на журито непосредствено преди Деня на специалността, когато се връчва наградата. Тази година беше връчена на 15 път.  Залогът на председателстването на ЕС е голям - престиж, авторитет на страната и на нейното управление, което и да е то към онзи момент. В условия на несигурност като днешните не е лесно да се анализира административната готовност за 2019. "Аз обаче не изследвам политическите реалности, а само административния капацитет", казва Катрин Боянова, която като студента трети курс все още вярва, че политиката няма право да се намесва в административното кадруване. На хартия знаем, че администрацията трябва да помяга на гражданите, но на практика съвсем не е така. Често гражданите й пречат на администрацията и тя им показва назидателно пръст. "А не бива да е така", казва Катрин.

" Администрацията съществува, за да удовлетворява обществените потребности, за да бъде полезна някому и тя е част от обществения дневен ред и е нормално правилата за добра администрация и обслужване да бъдат задавани от гражданите/обществото/, публичната среда, както искате, така го именувайте", допълва Катрин Боянова.  Според нея историята на демократичните институции в условията на мнопартийна демокрация е кратка, но наваксваща. "Основният и най-голям проблем на България що се отнася до администрация и капацитет се корени в това, че ние нямаме изградена институционална традиция. България започва своя демократичен път сравнително късно и на бързи обороти се опитва да навакса изоставането си от гледна точка на демократичните принципи на управление".
- защо пък управлението преди 89-та година да не отговаря на условията за демократични институции - сега чуваме че от определени среди се възражда носталгията по Живковото време... демократични ли са институциите обаче тогава?

"Малко цифри: над триста срещи ще бъдат проведени с България през второто половина на 2018 година и ще имаме нужда от над хиляда и триста души администрация, които да работят само по този проект! Но има ли България материална база, която да подсигури провеждането на тези над триста срещи? Има. Една от базите, на който трябва да се гледа с приоритет е Националният дворец на културата".

Друг важен елемент е нуждата от справяне с езиковото многообразие. Преводачите не са част от администрацията, но "без тях няма да стане", казва Катрин Боянова. Въпросът е дали това го разбира ли и самата администрация.

Цялото интервю на Ирина Недева с Катрин Боянова чуйте в звуковия файл.