Трийсет години на сцената

Александрина Пендачанска: Всяка последна роля е най-голяма и най-любима

Чувствам се спокойна на оперните сцени в Германия

| обновено на 24.03.18 в 19:14
Александрина Пендачанска
Снимка: личен профил
"Винаги пеенето в България, и специално в София - е натоварено. То е и хубаво, но и трудно, защото удовлетворението и радостта, която получаваш от тази среща, е много по-голямо. В същото време трябва да отговориш на очакванията на всички тези хора, а и на самия себе си как ще се представиш пред обичаните си хора. Това го прави и по-различно, и по-вълнуващо, а може би и по-трудно". Това споделя оперната прима Александрина Пендачанска по повод предстоящата си среща с българската публика за 30-годишния си юбилей на сцената, който ще бъде отбелязан с концерт на 2 април в зала 1 на НДК. Репертоарът включва ария на Виолета от операта "Травиата", ария на Агрипина от едноименната опера на Хендел, на Графинята от "Сватбата на Фигаро" и на Електра от "Идоменей" на Моцарт, както и ария на Ермионе от Росини. Пендачанска ще си партнира с оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на Мартин Пантелеев. Поради големия интерес към концерта, от НДК пуснаха в продажба допълнителни билети.

Преди 30 години от същата тази сцена започва и кариерата на певицата. Обръщайки се назад във времето, тя с усмивка отбелязва: "Звучи невероятно, но е факт. Тези трийсет години са минали и много бързо, но и много бавно. Има неща, които ми се струват неимоверно отдалечени във времето. Има обаче други, които ми се струва, че са се случили вчера. Самият концерт преди трийсет години в НДК, на който Гена Димитрова представи млади оперни певци, сред които бях и аз, ми се струва сякаш е бил в друг живот. В същото време вътрешното ми усещане и вълнение, че предстои да изляза на сцената и да се представя на тази огромна публика е много живо и много истинско. Почти същото каквото е в момента. Много относителна е отдалечеността на времето. Едно е същото и това е вълнението". 

Сн. Ани Петрова, БНРА какъв е изборът за програмата на концерта, който е под мотото "Това съм аз"? Пендачанска лаконично обяснява: "Опитах се да представя репертоара си през тези трийсет години възможно най-информативно. Желанието ми беше ветрилото да бъде отворено най-широко, като неща, които са свързани с моя репертоар и са емблематични, като Хендел, Моцарт, Росини, Верди, да бъдат включени. Надявам се по най-информативен начин да преживеем тези трийсет години заедно и да видим какво всъщност се е случило."

Оперната певица е изненадана от архива, който е събрала за изминалите години. "От огромния архив, който имам, си дадох сметка колко много неща съм изпяла. Седемдесет роли звучи сериозно, но когато видях всичко това изпято, а по-голямата част и записано - впечатлих се. В ежедневието не си давам сметка колко много думи съм запомнила, колко много ноти съм изпяла", казва известното сопрано.

На кое предложение за роля би се зарадвала? Александрина Пендачанска е категорична: "Има няколко роли, които не съм изпяла. Едната е Манон Леско, а другата - Абигаил от "Набуко"."

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!