Скритите възможности на Албания, Хърватия, Черна гора и Босна и Херцеговина

В последно време все повече българи с интерес откриват Албания като туристическа дестинация, а само до преди десетина години тази балканска държава спадаше към една от най-слабо познатите в Европа и по Средиземноморието. Освен с богатото си историческо наследство, Албания може да се похвали и с това, че днес е сред страните с най-високо ниво на грамотност на континента, а завършилите висше образование са около 25% от общото население.

Много българи вече са открили морските курорти и плажовете на Албания, с кристално чистата вода и поддържани плажове. Но Албания може да предложи много и на любителите на планината. В северните части на страната в близост до границата с Черна гора, дивите и непристъпни планински зъбери се редуват с дълбоки клисури, в които сред иглолистни и широколистни гори са се сгушили малки селца. Същите тези миниатюрни селища ще ви пренесат векове назад. Албанските планини са същински рай, ако си падате по излетите сред дивата природа и нощуването под открито небе. Ако пък предпочитате да покарате ски в Албания, тогава трябва да се насочите към южните части на страната и по-специално околностите на град Корча. Там има някои добри ски писти, които през зимата се покриват с пухкав сняг.

Според официалните данни на Министерство на туризма, през 2016 година албанските туристи, посетили България, са малко над 34 000, което обаче е увеличение със 17.3% в сравнение с 2015 г. През 2016-а е регистриран спад от 4.6% на българските туристи в Албания. Тази тенденция се променя обаче в първите девет месеца на 2017 г. и от отрицателен, растежът стана положителен. С 5% са се увеличили българите, посетили Албания от януари до септември 2017г. С 1.5% е нараснал и броят на албанците, които са били при нас за въпросния деветмесечен период. С една дума - има какво още да се желае в сферата на туризма между двете балкански държави.

Безспорно интересни за нас са и Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина. За съжаление официалните данни не могат да ни дадат добра представа за туристическите взаимовръзки. Ще кажем само, че за първите девет месеца на миналата година едва 8402 българи са били в Черна гора. Няма данни за черногорците, посетили България.

Малко по-добре стоят нещата с Хърватия, но и там потенциалът е по-голям от резултатите. Близо 28 000 българи са били в Хърватия от януари до септември миналата година, докато у нас в същия този последно отчетен период са дошли 18 134-а хърватски граждани.

Интересни са резултатите от туристическите ни взаимодействия с Босна и Херцеговина. По данни на Министерство на туризма през 2015 г. 13 813 туристи от БиХ са посетили България, а това е ръст от близо 25 % спрямо 2014 г. Тогава обаче имаме спад от 10 % на българите посетили Босна. През следващата 2016 година се наблюдава растеж и на двата пазара. Малко над 14 500 босненски туристи са били у нас, което е ръст от почти 6 процента. През същия период едва 1 751 български граждани са посетили БиХ, но това все пак е ръст спрямо предходната година от цели 171%.

По-добре изглеждат нещата през първите девет месеца на миналата 2017 година. При босненците у нас имаме ръст от 25 на сто, докато при българите, разходили се до Босна и Херцеговина, растежът е от 462 %, за да достигне цефрата 5 104 души - твърде скромно, ако трябва да бъдем честни, на фона на туристическия обмен със Сърбия, за който вече говорихме - от около 100 000 души годишно. Но ето, има върху какво още да работят нашите политици, за да подобрят всички тези показатели.