Новият премиер на Австралия получи в наследство срив, бум и проблем

Новият министър-председател на Австралия наследи срив, бум и проблем. Нарастващите цени на недвижимите имоти отчасти компенсират срива в минното дело. Малкълм Търнбул обаче все още е изправен пред предизвикателството на спадащ икономически растеж, който потиска всичко от заплатите до печалбите. Приемането на по-голям държавен дълг може би е единственото лекарство, въпреки че това е трудна идея за консервативен политик.

Забавящото се търсене от Китай на желязна руда доведе минните инвестиции в Австралия до срив и загуба на 2,5% от БВП през последните три години. В същото време обаче жилищата компенсираха около 2/5 от този спад. Инвестициите в строителството и обновяването на жилища нараснаха, тъй като евтините кредити и покупките от чужденци докараха цените на жилища в Сидни и Мелбърн до бум.

И така обаче по-широката икономика изглежда болнава, поне по стандартите на държава, която не познава рецесия от началото на 90-те години на миналия век. Разполагаемият доход нараства изключително бавно. Ръстът на номиналния БВП, сегашната стойност на всички стоки и услуги произведени в една държава, се срива.

Отчасти вината за това е анемичната световна икономика. Отиващият си обаче министър-председател Тони Абът и неговите неправилно насочени стриктни мерки също изиграха роля. Абът имаше възможност да увеличи значително обществените разходи, за да предпази икономиката от спада след бума в минното дело.

Вместо това той се опита да парира въображаем фискален апокалипсис, въпреки че нетният правителствен дълг на Австралия е едва 15% от БВП. Сметката по плащаните годишни лихви възлиза на 0,7% от БВП, по-малко от половината, което костваше на премиера Боб Хоук, за да обслужва правителствените задължения през 80-те години на миналия век.

Да се опитваш да задържиш дефицити обикновено прави проблема по-лош в една бавно нарастваща икономика. И точно това се случи в Австралия.

Търнбул, четвъртият министър-председател през последните две години, обеща да сложи край на лозунгите. Той може да започне с честна критика на политиката на разходите. Ако правителствената фискална мощ не е ангажирана с подпомагане на растежа, Австралия може да се озове в още по-голяма дупка от тази предизвикана от срива в минното дело или неудържимия пазар на имотите.