Европейската диагноза на Балканите през погледа на изследователите от БАН

В дните с най-високи температури БАН представи книга, посветена на вечно горещата тема – Балканите. Сборникът „Балканите през второто десетилетие на XXI век” е разработен от изследователи към Института за балканистика. Статиите разглеждат актуални процеси във всяка от балканските държави в един относително спокоен период, характеризиращ се с активизиране на двустранните политически и икономически контакти по пътя на евроинтеграцията. Двама от авторите представят своя анализ пред Радио България с акцент върху някои от най-сложните и проблемни доскоро отношения в региона, които се явяваха и пречка за интеграцията на Балканите.

Интервю с д-р Бисер Банчев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

При интеграцията на Западните Балкани има обратен фокус, смята д-р Бисер Банчев, eксперт по съвременна история на Югоизточна Европа. За Балканите тя е шанс за напредък в сферата на конкурентоспособността и регионалното развитие. А Брюксел я разглежда през призмата на сигурността – политическата, финансовата, енергийната... Тези две различни гледни точки обаче не винаги се пресичат успешно. Според д-р Банчев Подгорица и Белград например отразяват двете крайности в интеграцията на Западните Балкани: Черна гора се стреми ускорено да покрие политическите изисквания за присъединяване към НАТО и ЕС, докато Сърбия наблегна повече на вътрешната консолидация и стабилизиране на икономиката.

Какви са спънките пред интеграцията?

Те са два вида. Първите са обективни като изостаналост в структурата на икономиката. По-притеснителни са субективните, които са на политическо и декларативно ниво – коментира д-р Банчев. – Миналата година ЕК заяви, че балканските страни не могат да очакват присъединяване преди 2020 г. Изявлението разочарова мнозина, но е една обективна перспектива, защото самият преговорен процес е доста дълъг. Ситуацията в Гърция показва, че през следващите 5-7 години ще има изчерпване на структурните фондове. Това е причината в балканските общества да нараства евроскептицизмът. Случаят с Гърция е единичен, но е илюстрация на отношението едновременно на любов и омраза към ЕС, което е характерно за нашите общества.

Пътят на евроинтеграция промени дори взаимоотношенията между сърби и албанци. Историкът и бивш посланик в Албания и Косово, д-р Боби Бобев коментира:

Интервю с д-р Боби Бобев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

През май сръбският премиер Александър Вучич направи историческо посещение в Албания по покана на албанския си колега Еди Рама.

Дойде моментът, в който откриването на перспектива за евроинтеграция на Западните Балкани не можеше да не им повлияе в положителен смисъл. Погледнато в по-широката регионална рамка, това е първият случай в историята, когато всички държавни субекти на Балканите имат обща външнополитическа цел. От една страна, имаме развитие на отношенията между Албания и Сърбия. Само в последната година се реализира посещение на председател на сръбския парламент в Албания, както и разменени визити на министър-председатели. Коментаторите ги нарекоха „исторически”. Едно похвално активизиране на отношенията между Сърбия и Албания, което се усеща и което не може да не повлияе върху цялостния климат в региона. От друга страна, имаме задълбочаване на диалога между Белград и Прищина и постигане на реални резултати. И в Сърбия, и в Косово достатъчно ясно разбраха, че от постепенното регулиране на техните взаимоотношения зависи бъдещето им в ЕС.

Във връзка с идеята или по-скоро със страховете за създаване на т.нар. Велика Албания д-р Бобев припомни, че при първото съвместно заседание на правителствата на Албания и Косово (в Призрен през януари 2014 г.), тогавашните премиери Еди Рама и Хашим Тачи отговорно заявиха, че общото съществуване на албанците в бъдеще ще бъде реализирано единствено и само чрез тяхното членство в ЕС.

Снимка: ЕПА/БГНЕС