Марио Драги успява да намери крехкия баланс

Председателят на Европейската централна банка Марио Драги направи почти всичко възможно, което може, за да запази Гърция в еврото, без да нарушава правилата на ръководената от него институция. Въпреки че Драги беше атакуван от Атина за това, че "задушавал" страната, както и от хардлайнери, че бил мекушав, той успя да запази правилния баланс.

Радикалното ляво правителство в Гърция се оплака, че ЕЦБ е отрязала финансирането на банките в страната, за да я накара да коленичи и приеме нови ограничителни мерки. Някои от по-агресивните дори са на мнение, че ЕЦБ съзнателно е провокирала паниката сред спестителите, така че да има извинение да се затворят банките.

Всъщност Драги парираше по-твърдо настроените представители на управителния съвет на ЕЦБ, които искаха да се спре ликвидността към гръцките банки напълно. На 16 юни той каза, че има някои лица, които всъщност искат намаление до нула, което би причинило незабавен срив на банковата система.

Лесно е за критиците да представят погрешно или да не разберат действията на ЕЦБ заради сложността на операциите на Централната банка. Едно недоразбиране е, че работата на ЕЦБ е да действа като кредитор от последна инстанция за банките при всякакви обстоятелства. Никоя централна банка не оперира по този начин, защото в противен случай банките няма да имат стимул да са отговорни, а данъкоплатците непрестанно ще ги спасяват.

Вместо това ЕЦБ разумно настоява банките да са ликвидни и да притежават адекватни гаранции за получаване на ликвидни средства. През последните месеци заради преплитането на финансите на гръцките банки с тези на правителството имаше съмнения и за ликвидността им и за защитите, които предлагаха.

Така, докато нарастваха шансовете Атина да фалира, нарастваха и рисковете, че финансовата система ще колабира. ЕЦБ настройваше политиката си за заемане на средства спрямо нарастващите и намаляващите шансове за достигане на споразумение между Гърция и кредиторите ѝ.

Първият ход на Централната банка, на 4 февруари малко след избирането на Алексис Ципрас за министър-председател, беше да отсъди, че банките не могат повече да използват гръцките държавни облигации като гаранция за получаване на ликвидни средства от ЕЦБ. Вместо това банките трябваше да получават ликвидни средства от Гръцката централна банка.

Като се има предвид, че Гърция е на ръба на фалита през последните пет години, някой може да се запита какво прави ЕЦБ, като приема облигации на Гърция за гаранции дори преди 4 февруари. Отговорът е, че ЕЦБ смекчи собствените си условия спрямо Гърция, а те изискват облигациите да имат висок кредитен рейтинг. Това е оправдано, тъй като беше приложено и спрямо други държави, поразени от кризата, при положение че Гърция беше в програма за спасяване.

При тези обстоятелства това беше разумно, но по същия начин до началото на февруари, след като Ципрас ясно заяви, че иска да скъса със стария план, вече не беше разумно и ЕЦБ заяви, че условията за даване на ликвидни средства не са спазени, въпреки че можеше да почака още малко.

Това, разбира се, не означаваше, че гръцките банки бяха отрязани от ликвидните средства. През следващите месеци Гръцката централна банка им даваше десетки милиарди евро извънредни ликвидни средства. Управителният съвет на ЕЦБ оторизира тези действия, въпреки съмненията на някои, най-вече на Йенс Вайдман, управител на Бундесбанк, Централната банка на Германия.

Следващото действие дойде на 28 юни, ден след като Ципрас свика референдум за приемането на условията на кредиторите за нова спасителна помощ. Когато гръцкият премиер каза, че е срещу тези условия, финансовите министри от еврозоната решиха да не удължават старата програма, която щеше да изтече на 30 юни.

Спорно е дали финансовите министри бяха прави да сведат разговорите до това да се сложи край на старата програма. Веднъж обаче направили го, ЕЦБ почти нямаше избор освен да ограничи извънредните ликвидни средства с които снабдяваше Гръцката централна банка. Така шансовете Атина да фалира нараснаха рязко.

ЕЦБ сега е пред вземането на важно решение. Или трябва да замрази ликвидността на нивата, които бяха достигнати, или да ги спре. Ако направи последното, ще последва срив на банковата система и вероятно ще изхвърли Гърция извън еврозоната. Драги и съюзниците му в ЕЦБ се бориха против тази опция и победиха. Дори обаче и замразяването на ликвидността означава, че гръцките банки трябваше да затворят, а тегленето на пари да бъде ограничено до 60 евро на ден.

Сега, когато Ципрас е отново на масата на преговорите с кредиторите за нов заем, ЕЦБ започна да премахва някои от последните си мерки. На 16 юли оторизира нови 900 милиона евро под формата на извънредни спасителни средства. Това беше достатъчно за банките да отворят отново на 20 юли.

Преди обаче контролът на капиталите да бъде напълно премахнат, нови стъпки, в това число рекапитализация на банките, са нужни. По време на този процес Драги ще трябва да търси баланс между хардлайнерите, поддържащи твърдата линия, и по-меките искания на други. Европа пък трябва да се надява, че Драги ще намери балансираното решение.