На ЕС му писна от Гърция

На 6 септември 1946, държавния секретар на САЩ Джеймс Бърнес изнесе реч в Щутгард, Германия. В този момент протичаше движение за наказание на германците за тяхната роля във Втората световна война, което искаше деиндустриализация на страната. Бърнес се противопостави на икономическата разруха и обеща на Германия честен шанс за ново изграждане. Той определи Германия като част от Европа, а възстановяването на Европа като слабо, ако Германия с големите си ресурси от желязо и въглища бъде превърната в бедна. Тази реч стана известна като речта на надеждата.

Каквото и да му липсва при ефективността на гръцкия финансов министър Янис Варуфакис, той знае историята. На 7 юни той се обърна към речта на Бърнес с думите, че днес неговата страна е притисната от подобни обстоятелства и има нужда от надежда. Моралните възражения за голяма помощ лишават гръцкото население от надежда за постигане на техния собствен ренесанс. Той призова германския канцлер Ангела Меркел да посети Гърция и да изнесе подобна реч, която да сложи край на последните пет години, в които се добавяха само нови заеми към вече неконтролируемия дълг и то при условия за нови наказания и ограничения.

Меркел разбира се няма намерение да направи подобно нещо. Тя и мнозина от европейските лидери стават все по-отворени към възможността Гърция да фалира и да бъде изхвърлена от еврозоната. Варуфакис обаче в голяма степен е прав за щетите, понесени от ограниченията. Дори преди последния хаос икономиката се сви с една четвърт спрямо пика си. Гърция се нуждае от намаление на дълга много повече, отколкото от съкращения на разходите и повишения на данъците. Икономистът Джоузеф Стиглиц писа в блога си на 29 юни, че не се сеща за друга депресия, която е толкова целенасочена и имаща толкова катастрофални последствия.

Европа обаче не иска повече да слуша Гърция. Когато се зарече, че има предимство в преговорите, гръцкият премиер Алексис Ципрас звучеше толкова далече от реалността, колкото министърът на информацията в Ирак, който обеща на западните журналисти през 2003, че американските войници ще бъдат смазани от силите на Саддам Хюсейн.

Не само германците са изморени от Гърция. Лидерите на Испания, Ирландия и Португалия, които можеха да бъдат естествени съюзници, се превърнаха в най-яростните критици на Гърция. Те се аргументират, че техните държави са приели лекарството на тежките ограничения и че Гърция трябва да направи същото. Отстъпки пред Гърция ще дадат сила на левите критици в техните държави като например партията "Подемос" в Испания. Дори България, която се присъедини към ЕС едва през 2007 и все още се мъчи да организира икономиката си, така че да влезе в еврото, изрази възмущение. Президентът Росен Плевнелиев в интервю пред "Ню Йорк таймс" заяви, че неговата страна е много по-бедна, но въпреки това извършва реформите.

Лошият момент е, че събитията се развиват приблизително както предрече германският финансов министър Волфганг Шойбле. Бедствието, обхващащо Гърция, плаши другите европейски нации. Според някои оставянето на Гърция да изгори ще направи по-лесно изграждането на една по-силна Европа с много по-надеждни защитни стени.

Гърция все още не беше достигнала това дъно през 2011, когато премиерът Георге Папандреу оповести референдум, който да реши дали да приеме ограничителните мерки на кредиторите. Европейски лидери го притиснаха тогава да промени референдума във вот „да или не” на членството в еврото, което очакваха да доведе до ясно „да” от гръцкия народ. Вместо това обаче Папандреу отмени вота, опозицията призова за незабавни избори и премиерът се съгласи да подаде оставка. Този път обаче с референдума на 5 юли Европа изглежда по-безразлична. Това е отчасти защото ЕС има нови механизми да спре разпространението на проблема и отчасти защото излизане на Гърция, ако се случи, вероятно ще е толкова лошо, че никой няма да иска да го последва.

Загубите от провала в преговорите изглежда, че почти изцяло ще се изсипят върху Гърция. Европа дори може би не се нуждае от изхвърлянето на Гърция от единната валута, за да почувства облекчение. Гърция вече беше отрязана от ЕЦБ за увеличение на извънредните ликвидни средства и може би скоро ще загуби достъп до останалите възможности за заеми. В известна степен Гърция може да бъде оставена така в реанимация. Ако еврозоната се освободи от най-ненадеждния си член, то останалите 18 държави могат да изградят доверие помежду си и да се обвържат още по-силно. Разумно е да се мисли, че правителствата ще се споразумеят един ден и за фискална общност, тоест централизирано данъчно облагане и разходи, което ще направи еврозоната единна икономическа общност като САЩ. Това би поправило най-големия проблем на евро експеримента. Тъй като споделят една валута, държавите в рецесия не могат да прибягнат до безопасния изход на обезценка на валутата. В САЩ разбира се силно поразените региони автоматично получават облекчение, защото техните данъчни плащания намаляват, докато помощите се увеличават. Европейските стабилизатори са малки. Целият бюджет на ЕС е 1% от БВП на региона.

Напълно възможно е обаче и еврозоната да потегли в обратната посока, далеч от уеднаквяването. Културните, историческите и езиковите различия между Гърция и Германия остават много по-дълбоки, отколкото да речем тези между Тексас и Флорида. Проучване на ЕС на гражданите от всички държави в него показа, че 52% се чувстват силно привързани към градове и села и 54% към държавите си, но само 9% се чувстват привързани към самия ЕС. Извънредните помощи, породени от финансовата криза, не помогнаха, а засилиха древния стереотип, противопоставяйки основно северните кредитори на основно южните заематели (не само Гърция). През 2011-а членът на Европейския парламент Хала-Ахо от Финландия изказа мнение, че Гърция се нуждае от хунта, която да озапти стачкуващите и демонстрантите .... с танкове. 

Погледнато назад, първата грешка на Европа беше да допусне Гърция в еврозоната през 2001. Германците правилно предположиха, че приемането на Гърция ще разшири пазара на техния износ. Те обаче грешаха в сметките, че гърците ще бъдат вдъхновени или принудени да оправят икономиката си. Корупцията и бюрокрацията си останаха на същите нива. Втората грешка беше да се позволи на Гърция да прави големи заеми. Инвеститори оптимисти приеха доходност по суверенния дълг толкова ниска, колкото Германия плаща. Третата грешка беше да се третира проблемът като се трупат официални заеми, вместо да се реструктурира дългът на частния сектор. Гърция би имала по-голям шанс за възстановяване, а Европа по-малка експозиция към проблема.

Европа не се справи с управлението на Гърция. Ципрас и Варуфакис отговориха дръзко. Нова Гърция е в центъра на собствената си драма, обградена от жални припеви, докато доскорошните й съюзници се подготвят да се сбогуват с нея.

Бул Тренд Трейдър