ЕЦБ може да ограничи спешната ликвидност за гръцките банки след протести на шефа на Бундесбанк

Днес ЕЦБ е оставила без промяна размера на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки, съобщава "Уолстрий Джърнъл", цитирайки източник, запознат с въпроса.

Така за втори пореден ден ЕЦБ не одобри вдигане на тавана на Механизма за спешна ликвидност (програмата ELA), чрез който Централната банка на Гърция предоставя извънредна ликвидност на закъсали търговски банки в страната.

За последно Европейската централна банка позволи повишение на програмата ELA във вторник, като се говори, че нейният размер е набъбнал към 89 млрд. евро.

През последните два дни обаче няма промяна на тавана на Механизма за спешна ликвидност. Според гръцки източници това се дължи на забавяне на процеса на изтегляне на депозити от гръцката банкова система, след като в края на миналата и в началото на настоящата седмица ежедневно изтичаха средства за над 1 млрд. евро.

Според европейски източници обаче причина за ограничаване на размера на спешното финансиране от страна на ЕЦБ се дължи на протест на шефа на Бундесбанк Йенс Вайдман. По-рано тази седмица Вайдман е заявил в телефонен разговор с неговите колеги от ЕЦБ и с шефа на банката Марио Драги, че той е сериозно притеснен от продължаващото осигуряване на ликвидност на гръцките банки посредством програмата ELA.

Механизмът за спешна ликвидност (ELA) е специализиран инструмент за подпомагане на банките, които не могат да имат достъп до средствата, предоставяни от ЕЦБ чрез редовните репо аукциони на Централната банка. Ако финансовите институции (банки) на дадена страна - членка на еврозоната загубят достъп до нормалните кредитни инструменти на ЕЦБ, тогава ELA остава последното място, от което търговските банки могат да получат спешна ликвидна подкрепа.

През февруари ЕЦБ отмени приемането на гръцки облигации като обезпечение при предоставянето на ликвидност на търговските банки и това принуди гръцките банки да разчитат единствено на средствата от Механизма за спешна ликвидност (ELA).

В днешна реч във Франкфурт Йенс Вайдман заяви, че Евросистемата (състоящата се от ЕЦБ и 19-те централни банки от еврозоната) не трябва да доставя мостово финансиране на Гърция, предупреждавайки, че осланянето на гръцките банки единствено на спешното финансиране по програмата ELA повдига въпроса за тяхната стабилност.

В най-силната си критика от доста време насам, Вайдман подчерта, че гръцките банки не трябва да продължават да купуват краткосрочен дълг, емитиран от правителството в Атина. Когато банки без достъп до пазарите купуват дълг на страна, която също е изключена от външните пазари, използвайки средства от програмата ELA, това повдига сериозни съмнения за държавно парично финансиране, което е в противоречие с европейските закони, каза шефът на Бундесбанк.