През следващата седмица гръцкият финансов министър Варуфакис ще представи на Еврогрупата пакет с шест основни реформи

Министър на финансите на Гърция Янис Варуфакис заяви, че през следващата седмица той ще представи пред Еврогрупата пакет от шест основни реформи, надявайки се, че това ще даде възможност на кредиторите на страната да отпуснат средства, чрез които Атина да успее да посрещне финансовите си нужди до края на април.

Във вечерно токшоу на Star TV в Гърция Варуфакис каза, че ще обсъди със своите колеги реформи, които ще бъдат описани подробно на среща на Еврогрупата на 9-и март в Брюксел.

Надяваме се, че две или три от тези реформи могат да бъдат приложени незабавно, посочи той и добави, че в този случай кредиторите на страната ще могат да предоставят известни средства, за да бъде избегнат рискът от т.нар. "кредитно събитие" (неспособност на Гърция да обслужва своите външни задължения).

Сигурни сме, че нашите задължения за март, особено към Международния валутен фонд, ще бъдат изцяло изплатени, заяви Варуфакис.

В началото на седмицата председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум посочи пред "Файнешъл Таймс", че ако Гърция иска да получи средства от кредиторите си по-рано от месец май, страната ще трябва ускори изпълнението на поетите ангажименти преди края на април.

Помолен да коментира изявленията на испанския министър на финансите Луис Де Гиндос, че в момента ЕС обсъжда трета спасителна финансова програма за Гърция в размер между 30 млрд. и 50 млрд. евро, Варуфакис каза, че първо трябва да се преструктурира гръцкият дълг, преди да има обсъждане на нов заем.

Запитан за евентуален сценарий Grexit (излизане на Гърция от еврозоната), Варуфакис отговори, че това би било катастрофално за Гърция.

Финансовият министър подчерта, че воденото от партията СИРИЗА правителството се съгласи на удължаване на срока на действащото споразумение с кредиторите на страната с четири месеца, но без да бъдат включени нови клаузи за строги икономии, и отново настоя, че меморандумът за разбирателство, подписан от предишното правителство, вече не е валиден.

В понеделник гръцки правителствен източник заяви пред агенция Market News International, че необходимото цялостно финансиране на Гърция този месец ще се приближи до почти 6 млрд. евро и вероятно правителството ще настоява пред кредиторите да позволят повишение на тавана на емитираните от гръцките власти краткосрочни съкровищни ​​бонове.

Гръцкият служител също така отбеляза, че страната е изправена пред недостиг във връзка с нейните приходи и добави, че "се надява", че плащанията на данъка върху недвижимите имоти в последните минути на февруари може да спомогне за намаляване на финансовия дефицит на Гърция.

Общите нужди, които включват погасяване на дълга, плащане на заплати, пенсии и други държавни задължения към осигурителни фондове да достигнат над 5,8 млрд. евро, посочи гръцкият източник.

Сигурен съм, че в крайна сметка ние няма да се сблъскаме с проблеми, добави той, подчертавайки обаче, че на следващото заседание на Еврогрупата на 9-и март Гърция ще поиска увеличаване на тавана на емитираните от страната съкровищни ​​бонове (краткосрочни държавни облигации).

Първоначално гръцкото правителство посочи, че ще поиска да се повиши таванът на аукциона на емитираните краткосрочните облигации с 8 до 10 млрд. евро, но изглежда, че ще отстъпи от това свое настояване, тъй като кредитори на страната дадоха ясни индикации, че ще го отхвърлят и Атина вероятно ще се съгласи на по-скромна сума в размер на около 2 млрд. евро.

Очаква се днес Гърция да пласира съкровищни бонове (T-bills) за минимум 875 млн.евро и още за 1,2 млрд. евро в петък - ден след падежа на гръцки дълг към Международния валутен фонд за 299 млн. евро. На 13-и март Гърция трябва да погаси нови задължения към МВФ за 366 млн. евро и допълнителни задължения за 560 млн. евро на 16-и март и за 366 млн. евро на 20-и март.

На свое заседание в четвъртък Европейската централна банка ще трябва да обсъди дали да поднови ликвидните инжекции към гръцките търговски банки чрез Механизма за спешна ликвидна помощ (ELA), осъществяван през централната банка на страната.

От своя страна гръцкото правителство се надява, че ЕЦБ ще се откаже от решението, взето на 4-ти февруари, и това ще позволи на гръцките търговски банки отново да използват притежаваните от тях държавни облигации като обезпечение при операциите за доставяне на кредитна ликвидност в Евросистемата.

Президентът на ЕЦБ Марио Драги обаче посочи, че изпълнението на ангажиментите, поети от новите гръцки власти, е важна предпоставка преди подобно решение, и подчерта, че е малко вероятно това да стане факт на утрешното заседание на централната банка, което ще се проведе в Кипър.