Защо инвеститорите избират да губят пари

Гарантирана загуба. Това предполага инвестирането в облигации при отрицателна възвръщаемост: тези, които купуват подобни облигации, ще получат по-малко, отколкото са платили, дори след като лихвеният процент бъде взет предвид (а някои дори ще трябва да платят данък върху доходите си). И все пак правителствените облигации с различни матуритети в около 10 страни се продават при негативна възвръщаемост. Защо, за Бога, някой инвеститор би купил подобни облигации?

Една от основните причини е страхът или най-малкото предпазливостта. В разгара на финансовата криза през 2008-а, когато безопасността на банките изглеждаше съмнителна, краткосрочните съкровищни бонове предлагаха отрицателна възвръщаемост, но инвеститорите бяха щастливи да я приемат. Сега, при несигурността относно това какво може да се случи с банките, в случай че Гърция напусне еврозоната, инвеститорите може да решат, че си струва да приемат отрицателна възвръщаемост от 0,16% при 2-годишните германски облигации. В действителност вие плащате 16 базисни пункта за съхранението на парите си, заяви Дейвид Лойд от M&G, фонд за управление на активи.

С други думи инвеститорите са готови да приемат малка загуба, за да си гарантират, че няма да поемат голяма. Но все пак е трудно да приемем същото обяснение за негативната възвръщаемост на дългосрочния дълг, като например тази при 10-годишните швейцарски облигации. Вероятно трябва да си доста депресиран, за да стигнеш до заключението, че няма актив на планетата, който да изкара пари през следващите десет години.

Защо са толкова мрачни инвеститорите? Еврозоната се опитва да генерира растеж и е изправена пред лоши демографски условия, като работната сила в много страни е стагнирала или намалява. Въпреки това приемането на негативна възвръщаемост за следващите десет години е странен залог. Дългосрочната възвръщаемост на облигациите е прогноза за бъдещата посока на краткосрочните лихвени проценти. В момента ЕЦБ налага негативна лихва, но ще бъде ли тя под нулата и след десет години?

Друга причина инвеститорите да приемат отрицателна номинална възвръщаемост е, че очакват стабилен спад на цените или с други думи дефлация. При подобни обстоятелства негативната възвръщаемост все пак би могла да достави положителна реална възвръщаемост (в случай че печалбата бъде коригирана с инфлацията). Според последния доклад цените в еврозоната са падали през последната година.

Въпреки това дефлацията не води автоматично до негативна възвръщаемост. Япония имаше период на дефлация за повече от десетилетие. И въпреки че по това време възвръщаемостите по правителствените облигации бяха най-ниските в света, те станаха отрицателни едва наскоро. А повечето прогнози все още сочат към умерен темп на растеж на инфлацията в еврозоната през тази година.

Друга възможност е чуждестранните инвеститори да очакват, че валутните печалби ще компенсират загубите по самата облигация. Международните инвеститори, които купиха швейцарски облигации преди скорошния скок на франка, са реализирали сериозни печалби.

Последната вероятност и най-очевидното обяснение в краткосрочен план е, че инвеститорите са очаквали въвеждането на количествени облекчения от ЕЦБ. Ако може да приемем Америка и Великобритания като база за сравнение, покупките на ЕЦБ евентуално ще тласнат цените на облигациите нагоре и възвръщаемостите надолу. Защо инвеститорът да се притеснява за теоретичната загуба от държането на облигацията, ако знае, че може да я продаде на приятелски настроената квартална централна банка?

Естествено има включени рискове. Ако световната икономика се нормализира, тогава загубите от правителствените облигации ще бъдат значителни. Същото важи и ако инфлацията някога се завърне. От M&G твърдят, че ако възвръщаемостта на германските облигации се повиши обратно до нивата си от 2012-а, тогава има опасност еврото да се разпадне, а инвеститорите да реализират капиталова загуба от 7%. Каквито и други да са европейските правителствени облигации, те със сигурност не са безрискови.