Шефът на Бундесбанк отново критикува програмата на ЕЦБ за покупки на обезпечени с активи ценни книжа

Президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман изрази за пореден път несъгласието си с неотдавнашното решение на ЕЦБ да започне покупки в голям размер на обезпечени с активи ценни книжа (ABS книжа), заявявайки, че програмата ще подкопае положените до сега усилия за банкова регулация.

В свое изказване на конференция в Рига (Латвия), Вайдман също така каза, че не вижда рискове за устойчив спад в потребителските цени (дефлация), въпреки че има риск от запазване на настоящата твърде ниска инфлация за прекалено дълъг период от време.

Той призова правителствата в еврозоната да провеждат структурни реформи за подобряване на техните икономики и отхвърли призивите към Германия да обмисли допълнителни стимулиращи мерки, за да подбори своята икономика. Германия не се нуждае от стимули, въпреки че последните икономически данни бяха разочароващи, тъй като евентуално повишение на немските публични инвестиции би имало пренебрежително малък ефект за повишение на икономическия растеж в периферните страни от еврозоната, подчерта шефът на Бундесбанк.

Най-голямата пречка пред икономическия растеж в еврозоната не са нито паричната политика, нито липсата на фискални стимули, а структурните бариери, които възпрепятстват конкуренцията, иновациите и производителността, каза Вайдман.

Миналия месец ЕЦБ оповести програма за покупка на обезпечени с активи ценни книжа, целяща да повиши паричното предлагане и да увеличи притока на банкови кредити към частния сектор. Йенс Вайдман се противопостави на това решение, заявявайки, че това би означавало прехвърляне на рисковете от финансовите институции към баланса на Европейската централна банка и в крайна сметка към европейските данъкоплатци.

Това би било в противоречие с всичко, което сме се стремили да постигнем чрез въведените през последните години нови банкови регулации, посочи шефът на Бундесбанк.

Той коментира и процесите на дезинфлация в еврозоната, след като индексът на потребителските цени през септември удари петгодишно дъно от едва 0,3%.

В голямата си част слабият инфлационен натиск се дължи на спада в цените на енергията и на процесите на регулиране и на адаптиране в някои страни от еврозоната - фактори, които са извън прякото влияние на паричната политика, провеждана от ЕЦБ, посочи той.

Според Вайдман, ЕЦБ би трябвало да се намеси само ако тази слабост се разпростре към цените в по-общ план, нещо, което икономистите определят като "​​вторичен ценови ефект", допълни Вайдман.