Противоречиви сигнали от представители на Фед относно бъдещата парична и лихвена политика

Вчерашната серия изявление на представители на Фед потвърдиха противоречивите мнения на централните банкери относно бъдещата парична и лихвена политика в САЩ.

За пореден път президентът на Фед на Филаделфия Чарлс Плосер  (т.нар. "ястреб") призова Федералният резерв да подготви финансовите пазари за по-скорошно от досегашните очаквания повишение на лихвите. Според него федералната фондова лихва трябва да бъде повишена в много близко бъдеще.

Чарлс Плосер (който е с право на глас на заседанията на Фед) каза, че Фед ще трябва да промени досегашните си насоки за "бъдещата парична политика", според които федералната фондова лихва е необходимо да остане близо до нулата за значителен период от време след края на програмата за покупки на активи.

В същото време президентът на Фед на Минеаполис Кочерлакота посочи, че Централната банка все още има какво да направи, за да бъде постигната максимална работна заетост в САЩ. Според него ниската инфлация и високата безработицата показват, че Фед има възможност да направи повече, за да изпълни своя двоен мандат (за постигане на пълна заетост при ценовата стабилност и средносрочна инфлация около 2%).

Предпазлива оценка за състоянието на пазара на труда в САЩ направи и президентът на Фед на Атланта Денис Локхарт. Той посочи, че балансът на постъпващите икономически данни предполага, че пазарът на труда все още е далеч от нормалното му състояние.

"Бомбата" обаче хвърли президентът на Фед на Сент Луис Джеймс Булард, който заяви снощи, че Федералният резерв може да обмисли "пауза" в цикъла на постепенно понижение на размера на програмата за "количествени улеснения". Според него Фед може би не трябва да приключи програмата за покупки на активи на следващото си заседание в края на октомври (на заседанието на Фед на 28-и и 29-и октомври). Той смята, че понижението на инфлационните очаквания представлява сериозен проблем за Федералния резерв.

В същото време Булард отбеляза, че поскъпването на долара е относително малък фактор, влияещ върху американската икономика. Въпреки намеците, че Фед можи би не трябва да приключи програмата за "количествени улеснения" в края на месеца, той заяви, че все още се придържа към прогнозите за първо повишение на федералната фондова лихва през 2015-а година.

Изявлението на Джеймс Булард може да изненада участниците на финансовите пазари с оглед техните очаквания, че в края на октомври Фед ще преустанови покупките на американските ценни книжа. Понастоящем размерът на третата от началото на глобалната финансова криза програма на Фед за "количествени улеснения" е сведен до покупки на държавни облигации и на ипотечно-гарантирани книжа за едва 15 млрд. долара на месец.

Именно противоречивите в последно време сигнали от Фед относно бъдещата парична и лихвена политика доведоха до прибиране на печалби от "дълги" доларови позиции и до спад на "зелените пари". Само до преди дни мнозинството анализатори и инвеститори очакваха Фед да приключи в края на октомври своята трета програма за "количествени улеснения" и да започне да вдига федералната фондова лихва към средата на 2015-а година. Точно тези прогнози бяха в основата на рязкото поскъпване на долара на валутните пазари през последните няколко месеца. Но засилващите се опасения, че забавянето на глобалната икономика и поскъпването на долара могат да засегнат текущия добър икономически растеж в САЩ, както и настоящите солидни трусове на капиталовите пазари (спад на фондовите борси) провокираха спекулации, че Фед може да отложи във времето старта на цикъла на затягане (повишение) на американските лихви. Това доведе до агресивна ликвидация на "дългите" доларови позиции и и до начало на по-сериозна низходяща корекция на американската валута.