Марио Драги обеща, че ЕЦБ ще направи всичко необходимо, за да повиши инфлацията в еврозоната

В своя реч във Вашингтон преди годишната среща на МВФ и Световната банка президентът на ЕЦБ Марио Драги потвърди, че банката е готова да да предприеме допълнителни стимулиращи мерки, ако това е необходимо, за да повиши инфлацията в еврозоната от настоящите й ултраниски нива.

Неговите коментари подсказват, че дори и след значителните политики за облекчаване на лихвената и парична политика от юни и септември, ЕЦБ все още е в режим на стимулиращи мерки за разлика от Федералния резерв и Английската централна банка, който вече обмисля затягане (повишение) на лихвите през следващата година.

Драги подчерта, че разхлабващи парични политики на ЕЦБ ще имат слаб ефект, ако те не бъдат придружени от стабилни фискални политики и структурни икономически реформи в Европа и в същото време намекна, че Германия трябва да направи повече, за да подкрепи европейския икономически растеж чрез намаляване на данъци или повишаване на публичните инвестиционните разходи.

Ние сме отговорни пред европейските граждани да осигурим ценова стабилност, което означава вдигане на инфлацията от прекомерно ниските настоящи нива. И ние ще направим точно това, подчерта "Супер" Марио.

Това негово изказване е факт, след като през септември инфлацията в еврозоната се срина до петгодишно дъно от едва 0,3% - далеч под целевото ниво на ЕЦБ за средносрочна инфлация малко под 2%. Централната банка реагира на рисковете от твърде ниска инфлация чрез намаление на лихвите на два пъти в рамките на последните месеци (през юни и през септември), стартира през септември нова 4-годишна програма за "евтино" банковото кредитиране (програма TLTRO) и обяви програма за изкупуване на обезпечени активи (програма за покупки на ABS книжа), която ще стартира през настоящото тримесечие.

Според Драги тези програми трябва да имат по-голям ефект върху финансовия баланс на ЕЦБ и в крайна сметка да повишават инфлацията в еврозоната обратно към целевото ниво от 2% до 2016-а и ли 2017-а година. Въпреки, че не се ангажира с конкретна цел, той заяви, че очаква баланса на ЕЦБ да се върне до нивата, наблюдавани в началото на 2012-а година, което предполага повишение на финансовите активи на Централната банка с най-малко 700 млрд. евро.

Марио Драги отново подчерта, че ЕЦБ може да предприеме и допълнителни стимулиращи мерки, което предполага, че банката може дори да обмисли програма за мащабни покупки на държавни облигации (програма, известна като "количествени улеснения"). Ние сме готови да променим размера и/или състава на нашите неконвенционални интервенции, и следователно - на нашия баланс, каза той.

Коментари на г-н Драги от Вашингтон са факт преди стартиращата годишна среща на Международния валутен фонд и идват на фона на засилените опасения за икономическите перспективи пред еврозоната. Икономиката на еврозоната беше в стагнация (нулев растеж) през второто тримесечие, а последните данни сочат, че и третото тримесечие няма да бъде много по-добри. Сериозен повод за безпокойство представлява Германия, чийто БВП се сви с 0,2% през второто тримесечие и е малко вероятно да регистрират растеж през третото тримесечие. Серията шокиращо слаби немски данни в последно време дори доведоха до опасения за "техническа рецесия" във водещата икономика на еврозоната (понижение на БВП за две поредни тримесечия) и до риск от нова рецесия в цялата еврозона.

Шефът на ЕЦБ призова страните - членки на еврозоната за по-ефективно използване на данъчните и политиките на разходи, както и основен икономически ремонт, отбелязвайки, че политиката на "лесни и евтини" пари ще имат малък ефект, ако и други икономически лостове не функционират правилно.

Той обаче не подкрепи страни като Франция и Италия, които настояват за отслабване на европейските бюджетни правила, свързани с европейския лимит на дефицита под 3% от БВП. Да се поставя сега под въпрос не само буквата, но и духа на рамката на фискалното управление би било самоунищожително, подчерта Драги. Според него страните с ограничено бюджетно пространство трябва вместо да преработват техните данъчни и разходни политики, да ги направят по-полезни и в подкрепа за икономическия растеж, каза той.

В същото време страните с възможност за фискални маневри разбира се, че има смисъл да използват тази възможност, като провеждат по-стимулиращи данъчни и разходни политики, отбеляза той. Въпреки, че Драги не е уточни за които страни точно става въпрос, той визира конкретно Германия, чийто федерален бюджет е почти балансиран. Вие решавате за които точно страни се отнася този мой призив, каза Драги в отговор на въпрос за икономическите политики на Германия.