Повишение на паричната маса при пореден спад на бизнескредитите в еврозоната през август

Растежът на паричната маса в еврозоната през август отбелязва известно ускоряване, докато банковите кредити за бизнеса в региона отчитат спад за 28-и пореден месец въпреки увеличаващите се усилия от страна на ЕЦБ да повиши кредитния растеж и да съживи икономическото възстановяване в региона.

Банковите заеми за частния сектор в еврозоната се понижиха през август с 1,5% на годишна база, съвпадайки с прогнозите и след понижение с 1,6% през юли, показват данни на ЕЦБ. Това представлява влошаване на банковото кредитиране в региона за 28-и пореден месец.

Тези данни потвърждават, че трансмисионният механизъм на стимулиращата (нисколихвена) парична политика на Централната банка продължава да бъде блокиран, въпреки че само в рамките на няколко месеца (през юни и през септември) банката понижи на два пъти основната репо лихва до ново рекордно дъно от едва 0,05% и въведе отрицателната лихва от -0,2% по депозитите на търговските банки, държани в ЕЦБ.

В същото време беше отчетено малко по-добро от прогнозите подобрение на растежа на паричната маса (индекса М3) в еврозоната през август до 2,0% на годишна база (спрямо август 2013-а) от растеж с 1,8% през юли и при прогнози за повишение с 1,9%. На тримесечна осреднена база индикаторът М3 се подобри до 1,8% за периода юни-август (в рамките на очакваното) от 1,5% през май - юли.

Въпреки малко по-добрия от прогнозите растеж, паричната маса в еврозоната остава доста под прицелното ниво на ЕЦБ за повишение с 4,5%, което отговаря на мандата на Централната банка за ценова стабилност. Продължаващата слабост в растежа на паричната маса предполага, че инфлационният натиск в еврозоната остава потиснат (сигнал за дезинфлация) и дава възможност ЕЦБ да прибегне до нови парични и лихвени стимули - нещо, за което последните дни намекна нееднократно шефът на банката Марио Драги (в т.ч. и в днешно свое интервю).

В опит да намери решение на проблема с кредитирането, ЕЦБ стартира нова 4-годишна програма за осигуряване на "евтина" парична ликвидност (при лихва от едва 0,15%) за търговските банки от еврозоната (програма TLTRO). Но резултатите от проведения през миналата седмица първи аукцион за доставяне на дългосрочна ликвидност на банките не бяха никак обнадеждаващи, като 255 банки дадоха заявки за едва 82,6 млрд. евро - доста под средните прогнози на анализатори и икономисти за свежо кредитиране в размер на 120-130 млрд. евро. Това поставя под въпрос целта на ЕЦБ да предостави ликвидност за около 400 млрд. евро и да увеличи своя финансова баланс до около 3 трлн. евро.