Световната бедност се нуждае от нова дефиниция

Снимка: БГНЕС

Световната бедност се нуждае от нова, слединдустриална дефиниция. Прагът от 1 долар на ден, най-често цитираният показател за бедност, е вече остарял показател от времето, когато запълването на човешкия стомах е било разумно изравнявано с нуждата за продуктивна употреба на хората във фермите, фабриките и строителните обекти.

Прагът на лишения в Индия, първи опит от която и да е бедна държава да дефинира бедността в постколониалната ера, влезе в действие през 70-те като приемаше като задължително поемането на 2250 калории на ден. Цената на тези калории се оказа, че е 1 долар, което бързо се превърна в световна норма. След доста настройки и обновявания, световната линия на бедността сега преминава през 1,25 долара.

Антропологът Джейсън Хикел от Лондонското училище по икономика твърди, че ООН трябва да повдигне летвата до по-честните 2,5 долара, когато приема следващата година цели за устойчиво развитие.

За да се разбере, че това е добър старт, трябва да се обмисли годината, в която оригиналната линия на бедност е била изчислена, а тя е 1985-а година. Когато базата е била променена през 1993-та, прагът е бил повишен до само 1,08 долара. Световната инфлация обаче в този 8-годишен период е била по-близо до 30%, а не до 8%. Последното измерване от 1,25 долара на ден се отнася до цените през 2005-а и продължава да противоречи на здравата логика. Не звучи разумно разходите за храната, която бедният яде, да се е повишила само с 25% за две десетилетия.

Малко по-реалистична линия на бедността от 1,51 долара на ден за азиатските държави би довела до определяне на още 343 милиона души като бедни. Като включим и тези, които са уязвими да попаднат под прага заради инфлация, породена от цените на храните, лошо здравеопазване, икономически кризи и природни бедствия и броя на бедните в Азия ще се увеличи с 1 милиард до 1,7 милиарда души.

За по-точна картина обаче, политиците трябва да прескочат изкуствените световни измерители. Един от начините е да се мисли за цикъла на живот на типичното семейство с цел да бъде считано за “не бедно” в определена държава. Освен това, след избягването на глада, това домакинство се нуждае от средства за използване на икономическите възможности. То трябва да може да си позволи подслон, образование на децата и да си купува основни медикаменти, сигурност и застраховки срещу болести и смърт. Слагайки стойността на този цикъл на живота, след изваждането на държавните субсидии, ще доведе до цифра при много семейства, която не се вмества със сегашните приходи. Като се добавят и националните оценки, ще се генерира по-точно броене на бедните в света.

Такова едно упражнение ще представлява скромен опит да се изрази в количествени измерения това което икономиста Амартия Сен нарича “лишаване от възможности”, което доведе до индикатори за благоденствието като Индекса за човешкото развитие на ООН. Дори и така обаче почти е невъзможно да се състави кошница от възможности, за да се определят точно тези които не могат да ги имат. Ако например шивачка в Бангладеш изпрати децата си на училище като работи в текстилно предприятие което всеки момент ще фалира, трудно е да се каже дали това семейство е бедно или не е.

В крайна сметка каквато и да е оценка на бедността да се направи, ще има още изисквания. Време е обаче да се премахне мнението от индустриалния период, според което всеки да има достатъчно да яде и да имаме Дикенсово потапяне в безпомощност и бруталност при тези, които нямат земя и капитал.

По-фундаментално погледнато, концепцията да можеш да си купуваш достатъчно храна, за да оцелееш и работиш, е все по-несъстоятелна. Повторяемата ръчна работа, която трансформира храната в работа и заплатите в храна, изчезва под натиска на технологиите.

Дори и в по-малко заможните общества, възможностите за бедните сега са по-вероятни в индустрии, където работниците трябва да говорят правилно, адекватно са облечени и са способни да се адаптират към интелигентните машини и да отговорят на нуждите на местния пазар. Всички тези способности струват пари и ако не можеш да си ги позволиш, си е един вид постиндустриална бедност.

Ако днешните родители не могат да успеят в постиндустриалния свят, то утрешните деца лесно могат да станат слуги на господарите си роботи. Това вече ще е истинска бедност на човешкото въображение.

По материали на световни информационни източници

Подготвена от отдел „Анализи валутни пазари", Бул Тренд Трейдър


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Подновеното напрежение около Дойче банк разтресе европейските фондови пазари

Подновените разпродажби на акции на Дойче банк през последните 24 часа провокират солиден спад на европейските фондови борси през последния септемврийски ден на търговия. Напрежението около водещия немския кредитор се засили отново през вчерашната търговия на "Уолстрийт" след информации, че големи клиенти на банката в лицето на няколко хедж..

публикувано на 30.09.16 в 15:00

Изплашени клиенти започват да теглят милиарди долари от Дойче банк

Неколцина клиенти на Дойче банк, сред които няколко големи и влиятелни хедж фондове, са започнали да изтеглят милиарди долари от банката на фона на опасенията за нейната стабилност и на техните експозиции в кредитната институция, съобщават източници, близки до клиенти на банката, цитирани от "Уолстрийт Джърнъл" и от агенция "Блумбърг". Редица..

публикувано на 30.09.16 в 11:49

Опасения на капиталовите пазари, породени от Дойче банк

Американските индекси се понижиха заради нарастващите опасения, че неволите на Дойче банк ще повлекат световния финансов сектор. Вчера той беше основният губещ на Уолстрийт с намаление от 1,5% след репортаж на "Блумбърг", показал, че някои от клиентите на Дойче банк са вече разтревожени. Във Великобритания FTSE 100 напредна с 1%. Начело..

публикувано на 30.09.16 в 08:15

Спад на доходността на американските облигации

Доходността по 10-годишните американски облигации падна с 2.4 базови пункта до 1.548%, докато тази по 2-годишните книжа слезе с 3.4 базови пункта до 0.722%. Rates Last Change Range UST 10 years   1.560 -0.012   1.541-1.600..

публикувано на 30.09.16 в 08:13

ОПЕК и Дойчебанк успокоиха пазарите

Американските индекси най-сетне отчетоха широки печалби, подпомогнати от споразумението за производството на ОПЕК. Стандард енд Пуърс скочи с 0.5% до 2171.37, като начело на растежа беше енергийният сектор, който нарасна с 4.3%. Европейските индекси нараснаха при по-добре представилия се банков сектор, който изглежда се успокои след..

публикувано на 29.09.16 в 08:27