Щатите трябва да вземат пример от Германия относно проблема си с безработицата

Пет години след края на финансовата криза САЩ и еврозоната все още се опитват да решат проблемите си с безработицата и бавния икономически растеж. Дългосрочната безработица си остава основен политически и социален въпрос в САЩ, а безработицата в еврозоната е 11,6%.

За да се пребори с насрещните ветрове, Фед увеличи размера на платежния си баланс 5 пъти над нивото му от края на 2008-а, а ЕЦБ реши в края на юни да въведе отрицателен лихвен процент по депозитите, за да стимулира заемането в банковия сектор. Председателят на ЕЦБ, Марио Драги, индикира за готовността си да приложи дори някаква форма на количествени облекчения.

Тези инструменти на паричната политика, обаче, едва ли ще родят плодове. Единствено мерки за увеличаването на пазарните сили, които да повишат търсенето на заетост, биха могли да успеят да придвижат световната икономика към пълната заетост.

Преобладаващото мнение във Вашингтон и Франкфурт е, че щом паричните облекчения не са довели до здравословна експанзия на икономиката или намаляване на безработицата, то е необходимо да бъдат приложени в по-голям размер. Това разбира се противоречи на здравия разум. Ако едно лекарство не е дало резултат през последните няколко години, значи е по-скоро време да се смени лекарството, а не да се увеличи дозата.

На фона на мрачната обстановка около растежа и заетостта, сред развитите страни се откроява една и това е германската икономика. От нея може да се научи ценен урок на тема успешната борба срещу икономическата стагнация, която започна преди 11 години.

Безработицата в Германия достигна пика си от 8,3% в края на кризата през 2009-а, което е значително под резултатите на САЩ, които през същата година са 10%. Особено впечатляващи са данните за безработицата сред младежта, която в момента е на ниво 8%, в сравнение с Гърция и Испания, където този показател достига стойности от 50%.

Как успява да постигне това Германия и какви са уроците за САЩ? Корените на германската трансформация достигат чак до 2003-та, когато канцлерът Герхард Шрьодер представя “реформите Харц”. Принудени да действат заради слабите икономически резултати от началото на десетилетието, както и поради нивото на безработица от 10% през 2002-ра, германците предприемат смели мерки.

Целите на новите мерки могат да бъдат обобщени като окуражаване на търсенето на работа, вместо предоставянето на щедри обезщетения, които да възпират хората от приемането на предлаганите позиции, предоставяне на стимули за служителите да се преквалифицират и да придобиват умения в по-търсените сфери на дейност и редуциране на осигурителната тежест за работодателите. Програмата не отправя призив към ЕЦБ за по-облекчена парична политика, нито увеличава прекомерно фискалния дефицит.