Фед понижи прогнозите за икономическия растеж на САЩ през 2014-а година и продължи с предпазливото редуциране на паричните стимули

На вчерашното заседание Федералният резерв направи солидна низходяща ревизия на прогнозите за икономическия растеж на САЩ през настоящата година, запазвайки прогнозите за 2015-а и 2016-а година, като в същото време продължи с постепенното намаляване на програмата за "количествени улеснения".

От своя страна шефът на Фед Джанет Йелън омаловажи инфлационните рискове (игнорирайки рязкото повишение на индекса CPI през май), посочвайки, че инфлацията в САЩ остават под заложените от Централната банка цели при стабилни инфлационни очаквания в бъдеще.

Федералният резерв на САЩ обяви, че запазва поетия през декември 2014-а година курс на постепенно намаляване на размера на месечните покупки на американски цени книжа. Централната банка реши да намали с нови 10 млрд. долара програмата за "количествени улеснения" и вече ще купува американски ценни книжа за 20 млрд. долара на месец (вместо досегашните покупки 30 млрд. долара) и ипотечно-гарантирани книжа (MBS) за 15 млрд. долара на месец (вместо за 25 млрд. долара), намалявайки общия размер на паричните стимули до 35 млрд. долара на месец. Банката потвърди, че ще продължи и в бъдеще курса на премерено понижение на програмата за "количествени улеснения".

Изявлението след края на заседанието Фед не се различаваше съществено от това, направено след предходното заседание на банката, като Федералният резерв отново отбеляза, че има отскок в растежа на икономическата активност през последните месеци и по-нататъшно подобрение на пазара на труда, въпреки че нивото на безработица остава високо. Разходите на домакинствата са се повишили с умерено темпо, бизнес инвестициите са подновили тяхното засилване, докато възстановяването на жилищния пазар продължава да бъде бавно.

Според Фед инфлацията в САЩ продължава да задържа под ценовия прицел от 2% и може да представлява риск за икономическото развитие, като Централната банка ще продължи да следи внимателно инфлационните развития за доказателства, че инфлацията ще се завърне обратно към заложените цели в средносрочен план. Фед вижда балансирани рискове за перспективите пред американската икономика и за пазара на труда.

В същото време Федералният резерв понижи солидно прогнозите за икономическия растеж на САЩ през настоящата година с оглед свиването на американската икономика през първото тримесечие на годината (спад на БВП с 1,0%) и вече очаква растеж на БВП между 2,1% и 2,3% през 2014-а година - доста под предходната прогноза за растеж между 2,8% и 3,0%. Централната банка запази без промяна прогнозите за растежа на БВП през 2015-а година между 3,0% и 3,2% и за 2016-а година - между 2,5% и 3,0%.

Фед обаче понижи прогнозите за нивото на безработица до 6,0%-6,1% през 2014-а година, до 5,4%-5,7% през следващата година и до 5,1%-5,5% през 2016-а година и направи слаба ревизия на прогнозите за ценовият индекс на личните потребителски разходи (т.нар. PCE индекс), който се следи внимателно от Централната банка като мерило за инфлацията в страната. Федералният резерв очаква повишение на индекса PCE между 1,5% и 1,7% през 2014-а година (при предишна прогноза от 1,5%-1,6%), между 1,5% и 2,0% през 2015-а година (без промяна спрямо предишните прогнози) и между 1,6% и 2,0% през 2016-а година (при предишна прогноза между 1,6% и 2,0%).

Фед обяви и слаба възходяща ревизия на средните прогнозите на председателите на 12-те регионални Федерални банки, като те вече очакват основна федерална лихва на ниво от 1,125% в края на 2015-а година (при текуща лихва в рейнджа 0,00%-0,25% и предишна прогноза за лихва от 1%) и повишение до 2,5% към края на 2016-а година (при предишна прогноза след заседанието на Фед през март от 2,25%).

На последвалата пресконференция, шефът на Фед Джанет Йелън заяви, че Централната банка няма да се вглежда в който и да е конкретен икономически индикатор при определяне на бъдещата лихвена политика. Според нея има много добри причини да се очаква по-бърз икономическо растеж през следващите две години, в т.ч. и подобрение на пазара на труда. Според нея Фед все още работи върху механизмите за това, как да повишава краткосрочните лихви в бъдеще. Тя обаче омаловажи инфлационните рискове и отново отбеляза, че Фед ще запази рекордно ниските лихви за "значителен период от време" след края на програмата за "количествени улеснения", посочвайки че няма "механична формула", която да измери точното значение на тази фраза.

Инвеститорите на валутните пазари останаха разочаровани от изхода на снощното заседание на Фед, акцентирайки върху понижените прогнози за икономическия растеж на САЩ през настоящата година и липсата на възходяща ревизия на прогнозите за инфлацията. Тяхното разочарование се изрази в ликвидиране на "дълги" доларови позиции, което доведе до отскок на еврото над 1,3600 долара, на британската лира - обратно към 1,7000 долара и до понижение на щатската валута под 102, 00 йени.

Липсата на индикации от страна на Фед за възможно по-скорошно от очакванията първо повишение на американските лихви доведе до понижение на доходността на американските държавни облигации и до силен ръст на фондовия пазар на Уолстрийт.

Доходността на 10-годишните американски дългови книжа се понижи към 2,59% (от 2,65%). В същото време широкият фондов индекс S&P500 скочи с 0,77% до 1956,98 пункта, като дори удари за кратко нов исторически връх от 1957,74 пункта. Индексът на "сините чипове" DJIA се повиши с 0,58% до 16906,82 пункта - малко под рекордния връх от 9-и юни около 16970,17 пункта, докато технологичният индекс Nasdaq затвори с повишение от 0,59% до 4362,83 пункта - малко под 13-годишния негов връх от 6-и март около 4371,706 пункта.