Търсенето на злато през първото тримесечие остава стабилно, като отливът на капитали от златните борсово търгувани фондове е почти минимален

Тенденциите в търсенето на злато през първата четвърт на 2014-а г. останаха без фундаментални промени и се завръщат около дългосрочните средни стойности, характерни за първото тримесечие през последните пет години. Търсенето на злато в период януари – март 2014-а г. е възлизало на 1 074 тона, което е минимална промяна спрямо стойностите му за същия период на 2013-а г.

Търсенето на злато от бижутерийната индустрия отново е с най-голям относителен дял и възлиза на цели 571 тона през първите три месеца на новата година, което е ръст от 3% спрямо първото тримесечие на 2013-а г. и е най-рязкото повишение на търсенето от бижутерийната промишленост в началото на годината от 2005-а г. Повишението се дължи от драстичното покачване на търсенето на благородния метал за бижута и украшения в Китай, което се повишава с цели 10%. Междувременно, КНР стана най-големият потребител на злато през 2013-а г., измествайки от челната позиция Индия, където има традиционно високо търсене на злато, но бяха наложени по-високи мита по вноса му.

Централните банки продължават да са нетни купувачи на злато, като за първите три месеца на годината са закупили нетно нови 122 т. за своите резерви. Въпреки че спрямо същия период на предходната година търсенето от тези институции намалява с 6%, централните банки са нетен купувач на благородния метал (техните покупки превишават продажбите им на злато) за тринадесето поредно тримесечие. Според организацията "Световен златен съвет", която защитава интересите на златната индустрия, тенденцията показва стремежа на емисионните банки да диверсифицират своите активи.

Общото инвестиционно търсене на ценния метал леко намалява с 6 т. до 282 т. през разглеждания период, като най-рязко е спаднало търсенето на монети и кюлчета, което намалява с цели 39% спрямо същия период на 2013-а г. Причината може да се търси и в стабилизацията и лекото покачване на цените на златото през тримесечието за първи път от края на 2012-а г. Най-драстичен е спадът на този вид търсене в Индия, където са закупени с 54% по-малко монети и кюлчета или само 45 т. Фактори, обуславящи понижението, са както митническите и други ограничения върху вноса на злато, така и рестрикциите относно свободното движение на пари и капитали. Положителна тенденция се наблюдава при по-екзотичните инвестиционни продукти – борсово търгуваните фондове (ETFs), които нетно са продали само 0,2 т., спрямо отлив от цели 177 т. през първата четвърт на 2013-а г. Именно факта, че този тип фондове станаха нетни продавачи на крупно количество злато през предходната година, е една от главните причини за наблюдавания драстичен спад в цената на благородния метал през 2013-а г. Това от своя страна бе породено от решението на Федералния резерв на Съединените щати да намаляват обемите на програмата си за количествени облекчения, стимулираща икономическата активност посредством изкупуване на облигации.

В номинално изражение търсенето на злато през първата четвърт на годината възлиза на 45 млрд. долара, което е спад от 21% спрямо същия период на 2013-а г. Средната цена на златото е била 1 293 долара за тройунция или с 21% по-ниска от средната цена на благородния метал през първите три месеца на 2013-а г.

Към 7:08 ч. в Лондон, цената на златото е 1 290 долара за унция. Днес инвеститорите очакват да бъдат оповестени минути от срещата на Федералния резерв на САЩ и ще търсят индикации за последващите стъпки в определянето на паричната политика на институцията. Подкрепа за благородния метал оказва нестихващото напрежение в Украйна.

ИП "Бул Тренд Брокеридж".