ЕЦБ би трябвало да свали лихвите на следващото заседание

След като стана президент на Европейската централна банка в разгара на кризата в еврозоната Марио Драги доби популярност, че може да печели доверието на финансовите пазари с думи, също толкова успешно както и с действия. Най-известната му вербална интервенция дойде през юли 2012-а, когато се ангажира да направи “каквото е необходимо”, за да спаси еврозоната. Това доведе до избягване на разцепление във валутния съюз без да бъде похарчен нито един цент.

Две години и половина след встъпването си в длъжност, Драги е изправен пред нова опасност, която този път може би няма да се разреши само с думи. ЕЦБ е под нарастващ натиск да облекчи монетарната политика, за да се избегне възможността еврозоната да попадне в дефлация. Наистина икономическото възстановяване в Европа набира скорост при очаквания за слаб, но ускоряващ се растеж през тази и следващата година. Дори държавите в южната периферия, най-вече Испания, отчитат много по-високи нива на растеж.

Ниските нива на инфлацията в еврозоната обаче остават потенциална опасност. През април те бяха само 0,7%, което е много под целите на ЕЦБ за нива от близо до 2%. Ако ниската инфлация се превърне в трайна дефлация, правителствата ще срещнат много повече трудности при управлението на дълговете си. Падащите цени могат да накарат също купувачите да отложат покупките си, което ще намали търсенето и води до заплаха от рецесия.

Уплашени от тези рискове, няколко правителства, по-специално Франция, помолиха ЕЦБ да пребори ниската инфлация и да ограничи силата на еврото. По време на пресконференцията в четвъртък, Драги мъдро предупреди тези правителства, че рискуват да подкопаят независимостта на ЕЦБ с постоянното си лобиране.

И все пак Драги направи силен намек, че ЕЦБ ще намали лихвите или ще предприеме други стимули по време на заседанието през юни, изтъквайки, че “управителния съвет няма притеснения да действа следващия път”. Тези думи са почти равносилни на обещание за действия.

Драги е прав с изпращането на този сигнал. На следващото заседание ЕЦБ би трябвало да намали лихвите си от сегашните рекордно ниски стойности на 0,25% в посока на нулеви нива. Още по-важно е да намали лихвите, които плаща по депозитите до нива под нула, което на практика е равносилно на налагане на данък върху притежателите на пари. Като направи това, той ще таксува банките, които оставят пари при ЕЦБ. Това би било и първия такъв случай на водеща централна банка.

Прекалено рано е да се каже дали такива действия ще отслабят еврото и намалят опасността за спад на цените. Ако те падат, Драги ще попадне под натиск да приеме това което се счита за последно оръжие в монетарната политика. Да приеме някаква форма на количествени поощрения, тоест да купува активи като печата пари по начина по който го направиха централните банки на САЩ, Великобритания и Япония.

Едно от най-големите постижения на Драги беше успеха му като избегна трайно разделение на ЕЦБ с Германия. Един ход към количествени поощрения ще тества способността му да стига до консенсус от противоречащи си позиции. Въпреки, че политиката на ЕЦБ не е под съмнение, Германия остава силно скептична към каквито и да е монетарни облекчения, които да намалят натиска върху европейските правителства за провеждането на структурни реформи.

Драги вероятно няма да се наложи да прибягва до печатането на пари. На финансовите пазари нарастват настроенията, че президента на ЕЦБ вече е създал кръга от ценности необходим на еврозоната за излизане от кризата. По-ниската доходност на облигациите подобряват кредитните условия на континента. Това помага на националните икономики, което от своя страна повишава и доверието.

Драги, чийто опит се простира от италианската хазна и централна банка до Голдман Сакс, е човек, запознат с пазарите. Той винаги е разпознавал заплахата от дефлация в еврозоната по примера на Япония. Ето защо едва ли ще допусне грешка, ако реши ЕЦБ да намали лихвите следващия месец.

По материали на световни информационни източници