Нестабилната икономика на Индия се нуждае от ръст в производствения сектор

Индия се нуждае от съживяване в заводите, за да тласне икономическия растеж. Местната икономика се осланя нестабилно на износа на софтуер, парични потоци и големи фискални трансфери към селата. Всичките три водят до неконкурентно способни валутен курс и пазар на труда. Това от своя страна подкосява четвъртия стълб - фабричното производство.

При 13% от БВП, делът на производството от цялата продукция в Индия е необичайно нисък за нация с годишен доход на глава от населението почти 1600 долара. Лошата инфраструктура и суровите трудови закони са основните причини Индия да не успее да се индустриализира дори и след отварянето на икономиката си през 1991 година.

Други фактори също изиграха роля. Нарастващият износ на софтуер и входящите парични потоци от чужди акции и дълг повишиха стойността на валутата. Докато валутната миникриза през миналото лято направи рупията по-конкурентна, прекалените и щедри правителствени разходи за селата породиха инфлация. Галопиращите очаквания за ръст на заплатите допълнително нараниха индустриалните работодатели.

Неравномерното развитие има значение, тъй като Индия се нуждае от създаването на много работни места. Селското стопанство нараства прекалено бавно, за да им даде работа, докато ориентираните към износ услуги, като например софтуер, могат да поемат само една част от нуждаещите се. Бързата индустриализация е единственото решение.

Общите избори в Индия дават надежда за промяна. Ако лидерът на опозицията Нарендра Моди е в състояние да събере мнозинство, той вероятно ще ускори индустриалния коридор Делхи-Момбай. Финансираната отчасти от японското правителство инициатива, от която родния щат на Моди ще е основният печелиш, се стреми да изгради високоскоростни железопътна и автомобилна мрежи през серия от нови индустриални градове, които ще свързват затворения на сушата север с пристанищата по западното крайбрежие. Тогава и съществуващата в излишък селскостопанска работна ръка ще може да произвежда уреди за световните пазари.

Въпреки че старомодния подход на индустриална политика не е блестящ, има причини за оптимизъм. Специалната зона ще има капацитета да се съревновава с китайски анклави като Шензен и да приеме по-либерални трудови закони отколкото тези в останалата част на страната. Също така новите градове ще могат да предложат разумно като цена образование, здравеопазване и транспорт за работниците, което ще помогне за укротяване на очакванията им за ръст на заплатите. Ако зоната стартира успешно, индийското фабрично производство може да стане конкурентно. Това от своя страна би подкрепило икономиката.

По материали на световни информационни източници