Драги: По-нататъшно засилване на еврото може да накара ЕЦБ да проведе допълнителни стимулиращи мерки

През уикенда управителят на ЕЦБ Марио Драги използва пролетната среща на МВФ и на Световната банка във Вашингтон, за да отправи най-силно и най-ясно предупреждение относно продължаващото поскъпване на еврото спрямо останалите основни валути, което е в сила през последните дванайсет месеца.

Говорейки на пресконференция в събота, Драги подчерта, че по-нататъшно поскъпване на еврото на валутния пазар ще даде мотив за предприемане на допълнително разхлабване (смекчаване) на паричната и лихвена политика на ЕЦБ, за да се ограничи прекомерно понижение на инфлацията.

Засилване на валутния курс ще изисква допълнителни парични стимули, тъй като обмените нива на еврото са важно мерило за нашата ценова стабилност, посочи шефът на Европейската централна банка.

Изказването на Марио Драги е доста съществено с оглед на това, че европейските централни банкери обикновено не коментират валутните курсове, които се определят от финансовите пазари. Но през последните седмици той нееднократно подчерта за ефекта на силното евро върху ниската инфлация в еврозоната, заявявайки, че това се превръща във все по-важен фактор при оценката на тенденциите в цените от страна на ЕЦБ.

Неговите коментари през уикенда бяха най-ясeн и силен сигнал, че паричната политика на ЕЦБ ще зависи до голям степен от това дали еврото ще продължава да поскъпва, въпреки че той не даде конкретен ниво, което би предизвикало действия от страна на Централната банка. В петък еврото се търгуваше  около 1,3900 долара - доста над неговата историческа средна стойност, като през миналия месец редица представители на ЕЦБ засилиха тяхната риторикa с оглед поскъпването на единната европейска валута към важното ниво от 1,4000 долара, но това не доведе до съществено отслабване на еврото.

Силната валута прави стоките и услугите на дадена икономика по-скъпи на световните пазари, навреждайки на износа, като в същото време отслабва инфлацията чрез намаляване на разходите за вносни стоки.

Инфлацията в еврозоната падна през март до 4-годишно дъно от едва 0,5% - далеч под целта от малко под 2% на ЕЦБ. Въпреки това ЕЦБ запази ключовите си лихви непроменени на последното заседание в началото на април, но заяви, че може да обмисли допълнителни драматични мерки, ако е необходимо да попречи на инфлацията да остане прекалено ниска за твърде дълго време. Тези мерки включват евентуално въвеждане на отрицателен лихвен процент по банковите депозити, държани в ЕЦБ, което може да отслаби еврото, тъй като деноминираните в евро финансови активи могат да станат по-малко привлекателни за международните инвеститори, или дори обмисляне на мащабни покупки на активи (програмата от типа на "количествени улеснения"), което също така ще повлияе на валутния курс чрез повишаване на размера на парите в банковата система на еврозоната.

Марио Драги обаче отново посочи, че не вижда доказателства за наличието на широко базиран спад в потребителските цени, известен като дефлация и няма признаци, че европейците отлагат планирани разходи с надеждата, че цените ще продължат да падат.

И все пак ние не трябва да бъдем безучастни, подчерта шефът на ЕЦБ, отбелязвайки, че изключително ниската инфлация прави по-труден процеса на възстановяване на конкурентоспособността на проблемните страни - членки от еврозоната и затруднява правителствата и частния сектор да намалят дълговата си тежест.

Сега ние знаем, че нивата на еврото на валутните пазари не са само елемент, но са важен елемент, ако желаем да запазим настоящата стимулираща политика и поради това по-нататъшно поскъпване на единната европейска валута ще изисква и по-нататъшни парични стимулиращи мерки, подчерта Марио Драги.

В подобен дух беше и изказването на члена на ЕЦБ Беноа Кьоре, който заяви в неделя, че Европейската централна банка може да обмисли покупки на дългови активи, за да задържи на ниски нива реалните дългосрочни лихви в еврозоната. Това е пореден сигнал, че европейските централни банки са открити за идеята за предприемане на драматични стъпки за предотвратяване на задържане на инфлацията в прекалено ниски нива за прекалено дълъг период от време.

Представители на МВФ, както и финансовите лидери на Япония и Бразилия бяха сред тези, които също посочиха, че ЕЦБ трябва да предприеме по-солидни действия, като японският финансов министър Аро предупреди, че еврозоната може да се окаже в дефлационна спирала, аналогична на японската, което беше основен проблем за икономиката на Страната на изгряващото слънце през последното десетилетия.