Прогнозите са фискален армагедон в САЩ са грешни

Конвенционалното знание води до извода, че американският държавен дълг е извън контрол и че намаляването на федералния дефицит е належаща задача, ако САЩ искат да избегнат бюджетната криза. Тази логика не е напълно вярна, а в някои ситуации на криза е дори грешна. Влиянието, което оказва върху политиците може да сложи спирачките на бъдещото икономическо възстановяване.

Безпокойството около бюджетния дефицит на САЩ е реалност през по- голямата част от следвоенния период. Но някои от черногледите анализатори твърдят, че последиците от финансовата криза, добавени към факта, че Америка вече е по- възрастна, са направили проблема още по- лош. 18 месеца рецесия, последвани от десетилетия на колебливо възстановяване, означават, че тежестта на финансирането на пенсиониращите се е на път да смаже американските финанси през идните години.

Бюджетната служба на Конгреса смята, че в рамките на 25 години правителството е натрупало дълг, равняващ се на БВП за цяла година. Някои анализатори се опасяват, че плащанията по лихвите ще бъдат толкова тежки, че високите данъци ще са единствената алтернатива на раздуващия се дълг и евентуалното изпадане в несъстоятелност.

Подобни прогнози за предстоящо бедствие зависят от едно предположение, което рядко бива споменавано: че лихвените проценти ще се нормализират дори и ако икономическия растеж е нисък.  Комбинирайте десетилетия на хладка експанзия с традиционните реални лихвени проценти и заплахата за неустойчив дълг бързо идва наум. Но тази комбинация би представлявала драматично скъсване с историята. Това противоречи на всичко, което знаем за механизмите, които определят реалните лихвени проценти. И затова, следователно, е плитка основа, на която да базираме идеята за радикално отклонение на икономическата политика.

Лесно е да си представим сценарий, при който лихвените проценти се увеличават- прогнозите на Бюджетната служба предвиждаха реалните или инфлационно коригираните лихвени проценти да бъдат близо до средните за периода между 1955-а и 2005-а. Но реалният растеж през този период е средно 3,5%, което е много повече от слабата експанзия, която службата очаква през следващите години. И все пак ако САЩ са обречени да претърпят период на нисък растеж, то лихвените проценти също ще бъдат ниски.

Какво се случва ако комбинираме слабия растеж с ниски лихвени проценти? “Кризата” изчезва. Ако правителството плаща реална лихва в размер 1,5%, вместо 2,7% както очакват от Бюджетната служба, то тогава правителственият дълг през 2038-а ще отговаря на 78% от БВП, което е далеч от прогнозите на службата за фискален армагедон.

Дали този сценарий е неисторическа фантазия? По-скоро не. От 1955-а до 2005-а реалните разходи по заемането на правителството са били около 1% под реалния темп на растеж на икономиката. В действителност прогнозата на Бюджетната служба в комбинация с необходимостта САЩ да заемат при реален лихвен процент драматично по- висок от темпа на растеж на икономиката са в разрез с американската история.