Бившият член на ЕЦБ Бини Смаги настоява за стартиране на програма за "количествени улеснения"

В анализ за "Файненшъл Таймс" бившият виден представител на ЕЦБ Лорецо Бини Смаги изтъкна няколко причини, които налагат Европейската централна банка да обмисли стимулираща програма от типа на "количествените улеснения", подобна на програмите на Фед, ЯЦБ и АЦБ (покупки от ЕЦБ на държавни облигации и на други финансови инструменти от банките в еврозоната).

Смаги не смята, че една програма за "количествени облекчения" (QE) би била толкова спорна и неефективна, колкото програмите, които ЕЦБ предприе, за да овладее дълговата криза в еврозоната - SMP (Securities Markets Program) и OMT (Outright Monetary Transactions).

В разгара на финансовата криза в еврозоната ЕЦБ започна програма за покупки на суверенни дългови книжа на страни-членки, които бяха най-тежко засегнати от дълговата криза - облигации на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия. Според тази програма, известна като SMP (Securities Markets Program), ЕЦБ започна да оказва подкрепа на посочените страни чрез покупки на техни облигации на вторичния европейски дългов пазар. В същото време обаче Централната банка се ангажира да изтегля ежеседмично от европейската банкова система сума, равна по размер на придобитите от нея суверенни държавни облигации, като по този начин тя де факто провеждаше "стерилизирана" интервенция, без да повишава допълнително паричната маса (без допълнително да "печати" евро). В последно време има очаквания, че ЕЦБ може да обмисли да сложи край на досегашната "стерилизирана" интервенция по тази своя програма и така да "напомпа" около 170 млрд. евро във финансовата система на еврозоната.

Програмата ОМТ (Outright Monetary Transactions) на ЕЦБ пък беше одобрена през септември 2012-а година и се оказа "крайъгълния камък" за рязкото понижение на напрежението на европейския "периферен" дългов пазар и за овладяване на суверенната дългова криза в еврозоната, въпреки че самата програма не беше реално активирана до ден днешен.

Лорецо Бини Смаги цитира поне три причини ЕЦБ да активира програмата за "количествени улеснения":

1. Според него ЕЦБ пропуска заложените от банката инфлационни цели и вероятно ще продължи да го прави и в бъдеще, като инфлацията ще остане доста по-ниска от "ценовия праг" от 2,0%.

2. ЕЦБ вече е доста близо до пълно изчерпване на възможностите за маневри чрез традиционна парична и лихвена политика, като според Смаги не е ясен ефекта от евентуално въвеждане на отрицателна депозитна лихва (наказателна лихва върху депозитите на търговските банки в ЕЦБ).

3. Според него много малко търговски банки в еврозоната проявяват апетит да използват предложените до сега от ЕЦБ "нестандартни" мерки (от типа на двете тригодишни LTRO операции за доставяне на парична ликвидност на банките).

Това което е необходимо на този етап е инструмент, като например възможността за покупки на активи от финансовите институции, който ще се отрази в състава на портфейла на банките и ще има осигури нужната ликвидност, която те да предоставят на останалата част на реалната икономика, посочи Бини Смаги.

Бившият виден представител на ЕЦБ също така посочи, че търсенето на сигурни инвестиции (пренасочване на инвестиции от развиващите се пазари към Европа и еврозоната) води до поскъпване на еврото към нива, които не съответстват на немощното икономическо възстановяване и на ценовата стабилност в еврозоната. Евентуална програма за "количествени улеснения" ще отслаби единната европейска валута, допълни той и в заключение заяви, че колкото по-дълго време ЕЦБ остане в позиция на изчакване, толкова е по-вероятно тенденцията на дезинфлация да продължи да укрепва.

Анализът на Лоренцо Бини Смаги изглежда доста логичен, но на този етап ЕЦБ сякаш не изглежда „узряла“ за стартиране на програма за „количествени улеснения“, подобна на тези Фед и ЯЦБ и на аналогичната „замразена“ програма на АЦБ. Все пак трябва да се има предвид изказването на шефа на Бундесбанк Йенс Вайдман по-рано през седмицата, в което той за пръв път не изключи напълно възможността за подобна „нестандартна“ програма за парични стимули.