Водещите икономики в света са с разнопосочни мерки за справяне с кризата

Тези, които търсят виновен, за да го обвинят за проблемите на финансовите пазари, обикновено сочат с пръст Федералния резерв. С премахването на схемата за покупки на облигации, която потиска лихвените проценти, теорията гласи, че Фед подтиква капиталите да се втурнат от нововъзникващите пазари към богатите страни в очакване на по-висока доходност. И все пак промяната на Фед към по-малко експанзивна монетарна политика е само половината от цялата история. Централните банки в еврозоната и Япония, тоест втората и четвъртата по големина икономики в света, все още продължават да се движат в обратната посока, печатайки милиарди.

В Япония правителството на Шиндзо Абе се опитва да изкорени дефлацията, която е налегнала икономиката през последните 15 години, посредством покупки на облигации, по подобие на Америка. Ако Япония се бори с дефлацията от миналото, еврозоната се опасява да не бъде навестена от дефлацията. Предварителните данни сочат, че основната инфлация на Стария континент е паднала до 0,7% през януари, което е равно на нивата от октомври, когато ЕЦБ реагира и намали лихвите до 0,25%. Изпълнителният съвет на Банката е изправен пред натиск отново да облекчи монетарната политика или чрез ново намаление на лихвитеу или като обезпечи по-голяма ликвидност.

Миналия април Японската централна банка под ръководството на току-що назначения Харухико Курода, започна да купува в края на месеца по подобие на Фед активи на стойност 7 трилиона йени (около 70 милиарда долара). Тогава Фед купуваше за 85 милиарда долара, но сега за 65 милиарда долара, а освен това японските покупки са много по-големи в съотношение спрямо размера на японската икономика. В момента широките очаквания са ЯЦБ да разшири тези облекчения.

Йената, която започна да се обезценява през 2012-а, спадна още повече през миналата година, което пък доведе до експлозивно нарастване на корпоративните печалби и борсовите индекси. Обезценката на валутата помогна определено на инфлацията да нарасне до 1,6% през декември. Основната инфлация (изключваща енергията и хранителните продукти) също премина към положителните цифри и нарасна с най-голяма скорост след 1998-а година. Въпреки че мнозина наблюдатели все още се съмняват, че ЯЦБ ще постигне целта си от инфлация в размер на 2 процента преди пролетта на следващата година, това вече изглежда възможно. Нещо повече. Курода, повтаряйки добре познатата спасяваща еврото фраза на Марио Драги, се зарече да направи всичко, което е необходимо.

Количествените поощрения на Курода станаха още по-важни, тъй като един от основните други елементи от икономическия план на Абе, големи реформи в предлагането като например по-лесно уволнение на служители, не постигна голям напредък. И наистина сега когато Куроданомиката преобладава над Абеномиката, въпросът, вълнуващ пазарите, е колко скоро и колко много ще бъде увеличено количественото предлагане. Подтик към нови действия може да се окаже първото от две планирани увеличения на потребителските данъци, което трябва да стане през април. Последния път, когато непопулярният данък беше увеличен, през 1997-а година, нестабилната икономика се разболя отново.

Абе се надява, че този път ще бъде различно, тъй като неговото правителство ще контрира ефектите, водещи до спад на икономиката с временен фискален стимул на стойност 5,5 трилиона йени. Министър-председателят се надява също големите фирми да увеличат заплатите тази пролет при годишните преговори със синдикатите. Нуждата от по-високи заплати беше ясно показана тази седмица, когато стана ясно, че печалбите са намалели в реални измерения с 1,1% в годината до декември. Тактиките на Абе изглежда имат някакъв успех. Лоби на едрия бизнес съобщи през януари, че е за идеята за увеличение на заплатите, което се случва за първи път през последните 6 години. Малките фирми обаче може и да не последват този пример, а преговорите със синдикатите може и да не помогнат на нископлатените, работещите на почасова работа и временно заетите работници на които японските фирми все повече разчитат.

Абе има други причини да бъде неспокоен относно повишението на данъка върху потреблението. Тази година бурята на нововъзникващите пазари навява неприятни спомени за азиатската криза от 1997/1998-а година, която намали японския експорт и влоши ефектите, произлизащи от повишения данък. Междувременно инвеститорите от целия свят започнаха пак да търсят сигурност и йената отново започна да поскъпва. Това хвърли сянка върху капиталовия пазар. "Никей" падна с над 4% на 4-ти февруари, което направи общия спад от началото на годината в размер на 14%.

Трудностите, пред които е изправена Япония, за да излезе от дефлацията, показват защо е толкова важно на първо място въобще да не се влиза в нея. Драги е на мнение, че еврозоната не върви по пътя на японците, но има и някои обезпокоителни общи черти. Например еврозоната също бавно реагира към неспособните банки. Прегледът на качеството на активите и стрес тестовете през тази година дават възможност да бъдат премахнати лошите заеми и да се рекапитализират банките, което отдавна е закъсняло. Забавянето доведе до множество кредити, докато банките се укрепваха, което от своя страна навреди на растежа.

При икономически растеж в еврозоната, все още с 3% по-нисък спрямо нивата от преди кризата в началото на 2008-а, не е изненада липсата на инфлационен натиск. Базовата инфлация през януари беше 0,8%, което е минимално над дъното от 0,7% в края на 2013-а година.

Основната надежда на ЕЦБ е, че слабото възстановяване, което започна миналата пролет, ще хване по-здрави корени. Тази надежда се подкрепя от изследване, показващо, че условията в производствения сектор са най-динамични след средата на 2011-а година. Въпреки това ЕЦБ декларира готовност за ново облекчение на монетарните условия.

В това, което остава базирана на долара международна монетарна система, нововъзникващите икономики са без съмнение най-много засегнати от действията на Фед. В същото време обаче централните банки на богатите икономики не провеждат синхронизирани действия. Вместо това техните монетарни политики вървят в различни посоки. Нововъзникващите пазари може и да пострадаха от намаляването на евтините пари, но краят на евтините пари е още доста далеч.

По материали на чуждестранни информационни източници

Подготвена от отдел “Анализи валутни пазари”, ФК “Логос-ТМ” АД