Екофин постигна споразумение за общия европейски механизъм за спасяване на закъсали банки

Късно снощи финансовите министри от ЕС (Екофин) успяха да постигнат съгласие относно новата система за централизиран контрол на проблемните европейски търговски банки. Това споразумение има за цел да се пресече порочният кръг на спасяване на закъсали финансови институции чрез трупане на нови дългове от страна на съответните правителства и държави в еврозоната.

Сделката сякаш сложи край на многомесечния сблъсък между Берлин и други европейски столици относно проекта за т.нар. единен механизъм за справяне с проблемните банки и най-вече върху това да се включват европейски данъкоплатци при спасяване на закъсали банки само в краен случай.

Данъкоплатците вече няма да плащат сметката, когато банките правят грешки и са изправени пред криза. По този начин ще се сложи край на ерата на масивни спасителни финансови програми, заяви Мишел Барние, който е еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар на ЕС.

На европейските правителства обаче изглежда предстои сблъсък с Европейския парламент, който трябва да одобри компромисното споразумение, преди законът да може да влезе в сила. Критиците на постигнатото споразумение поставят под въпрос, дали обещанията в плана на Барние действително ще бъдат одобрени от Европейския парламент. Във вторник европейските парламентаристи и законодателите се споразумяха за своя собствена версия на предложението, като тя се различава значително от проекта, одобрен снощи от финансовите министри на ЕС.

Анализатори и представители на Европейската централна банка също предупредиха, че процедурите в механизма за вземане на решения относно проблемните търговски банки могат да се окажат прекалено сложни, а неговите финансови буфери твърде малки, за да предпазят региона от евентуална нова сериозна банкова криза.

Снощната сделка на финансовите министри се стреми да постигне баланс между първоначалното предложение за вземане на решения и за спасителен банков фонд на европейско централизирано ниво - предложение, което е подкрепено от Франция и от много южни европейски страни - и многократните призиви на Германия за мрежа от аналогични национални органи, които трябва да бъдат отговорни за проблемите в собствените си страни.

Единният банков механизъм за намиране на решения (SRM - Single resolution mechanism) ще бъде отговорен за закриването или преструктурирането на 130-те най-големи банки от еврозоната, ако някоя от тези банки изпадне в затруднение, както и на около 200 банки в ЕС, които са извън еврозоната. Този механизъм също така ще има право да се намеси във всяка от около 6000-те финансови институции от еврозоната, ако сметне че това е необходимо.