Всяка седмица на неработеща администрация ще коства 0,1% от икономическия растеж на САЩ

Според анализ на банката Barclays Capital негативното влияние от спиране на работата на американското правителство ще бъде почувствано от икономическия растеж на САЩ. Банката изчислява, че всяка седмица на нефункционираща американска администрация ще отнема по 0,1% от растежа на БВП.

Barclays посочва, че потреблението и инвестициите от страна на федералното правителство ще се понижат годишно с 1,6% на тримесечна база за всяка седмица, в която администрацията остава в принудителна почивка. Имайки предвид, че от 1976-а година насам на 17 пъти имаше временно спиране на работата на федералните институции за не повече от един до три дена (само в малко случаи до няколко седмици), негативният ефект върху икономическия растеж би трябвало да бъде относително умерен.

Анализаторите на Bank of America от своя страна смятат, че ако американската държавна администрация остане принудително затворена само за няколко дни, това няма да се отрази на икономическия растеж на САЩ през последното тримесечие на годината. Но ако правителството остане блокирано за около две седмици, това ще отнеме 0,5% от БВП на страната, а ако остане затворено за месец, това би отнело цели 2% от икономическия растеж през последните три месеца на годината.

В същото време обаче от Barclays Capital предупреждават, че ако до средата на месеца не бъде постигнат компромис за повишение на американския дългов таван (над текущите 16,7 млрд. долара), това вероятно ще доведе до много по-тежки негативни икономически последици и до сериозна дестабилизация на финансовите пазари. Подобен негативен сценарий, при който има риск САЩ да изпадне в неплатежоспособност след 17-и октомври, влиянието върху икономическия растеж на страната би било много по-голямо. Barclays изчислява, че това би довело до незабавно съкращаване на държавните разходи, което да се равнява на цели 4,2% от БВП на страната.

Подобен най-негативен сценарий би довел до реален риск за изпадане на САЩ в неплатежоспособност (до суверен фалит), тъй като финансовото министерство не вярва, че има право да наложи приоритет върху обслужването на американския дълг и по лихвените плащания на дълговите книжа. Това би довело до рязко повишение на напрежението на финансовите пазари (рязък скок в т.нар. Risk Aversion) и до бягство на капитали към "валути-убежище". При подобен сценарий, Barclays очаква най-голям интерес за покупки на японски йени и швейцарски франкове, следвани от долара и чак след това от еврото.

Японската йена ще извлече полза от факта, че Япония е много слабо зависима от външно финансиране, а японските инвеститори притежават много голям обем чуждестранни финансови активи. Статутът на швейцарския франка като "валута-убежище" се определя от много ниските нива на швейцарския държавен дълг и от солидния швейцарски банков сектор. Евентуалното бягство към американския долар като "убежище" пък може да се дължи на факта, че той остава основна световна резервна валута (най-ликвидната валута в света). Еврото би се явило като последно „убежище“ за инвеститорите на фона на настоящата политическа криза в Италия и все още доста крехкото възстановяване на еврозоната от продължителната икономическа рецесия.