Гръцкият финансов министър призна, че страната може да се нуждае от допълнителна помощ за 10 млрд. евро

Гръцкият финансов министър Стурнарас призна вчера, че страната може да се нуждае от допълнителна финансова помощ за 10 млрд. евро, която ще бъде под формата на подкрепящ икономически пакет без ново споразумение за заеми. Той каза, че не подлежи на обсъждане по-нататъшно отписване на гръцки дълг.

Гърция може да получи удължаване на срока за изплащане на настоящите заеми и по-ниски лихви по тези кредити, ако успее да постигне т.нар. "първичен" бюджетен излишък (бюджетен излишък, изключвайки средствата за обслужване на дълга на страната), предполага Стурнарас. Според него завръщането на страната на паричните пазари изисква наличието на бюджетен излишък и икономически растеж за две поредни тримесечия. И двете изисквания ще бъдат постигнати през 2014-а година, убеден е Стурнарас.

Повод за това негово изказване (за необходимостта от допълнителна финансова помощ) е факт, след като редица икономисти смятат, че Атина е изправена пред финансова "дупка" за около 11 млрд. евро за периода 2014-а/2015-а година, след като настоящата втора спасителна програма за страната приключи през първата половина на следващата година.

Подобно признание направи и германският финансов министър Шойбле, който смята за "доста вероятно", че Гърция ще се нуждае от допълнителна финансова помощ след прегледа на настоящата спасителна програма от страна на правителствата от еврозоната през следващата година. Но Шойбле подчерта, че тази финансова подкрепа ще бъде в много по-малък размер от предишните две спасителни програми (за общо около 240 млрд. евро) и отбеляза, че тази помощ не може да дойде единствено от европейските структурни фондове.

Представители на ЕЦБ заявиха, че би било погрешно решение, ако се обмисли ново "подстригване" (обезценка) на гръцкия дълг. ЕЦБ подчерта, че ново дългово облекчение за Гърция ще бъде непродуктивно и ще изпрати погрешен сигнал към страните от еврозоната, които също се ползват от спасителни финансови програми.

И финландският премиер Юрки Катайнен заяви, че кредиторите на Гърция вероятно ще трябва да помогнат на страната да се справи с масивния държавен дълг, като е възможно да има понижение на лихвите по отпусканите настоящи заеми. Ние не сме сигурни дали Атина ще се нуждае от нова спасителна финансова програма, но изглежда доста вероятно да има някаква форма на преструктуриране на дълга чрез понижение на лихвите по отпусканите заеми за Гърция, отбеляза Катайнен.

Гърция и нейните международни кредитори очакват икономиката на страната да се свие с 4,2% през настоящата година. Централната банка на Гърция от своя страна прогнозира спад на БВП с 4,6% преди да последва слаб растеж през 2014-а година.