Прибиране на печалби в евро и британски лири спря спада на долара

В края на европейската петъчна търговия доларът успя да възстанови част от загубени си позиции на валутния пазар, въпреки днешните по-слаби икономически данни от САЩ. По принцип по-слабите данни за началното жилищно строителство през юли и изненадващия спад на американското потребителско доверие през август до най-ниски нива от април насам са показатели, които не са в подкрепа за щатската валута.

След оповестяването на данните еврото за кратко поскъпна до едноседмичен връх около 1,3380 долара, а британската лира до двумесечен връх около 1,5655 долара. Но наближаването на единната европейска валута към ключовата зона на съпротива около 1,3390/1,3400 долара (200-седмичната пълзяща-средна и важен връх от 8-и август към 1,3401 долара) даде мотив за прибиране на печалби преди края на седмицата от "дълги" позиции в евро след неговия силен отскок от вчерашното двуседмично дъно около 1,3205 долара. Британската лира върна назад към 1,5606 долара след нейното вчерашно силно поскъпване от дъното 1,5495 долара.

Доларът намира известна подкрепа от високите нива на доходността на американските облигации (лихвите на 10-книжа остават около 2,79%), но за разлика от вчерашния солиден спад от окло 1,5%, днес фондовият пазар на Уолстрийт опита известна стабилизация, като инвеститорите сякаш игнорират по-слаби икономически показатели от САЩ и по-високата американска реална лихва.

Това оказа подкрепа за долара и спрямо йената и швейцарския франка, като той отскочи от дъното около 97,19 йени към 97,70 йени и от дъното около 0,9217 франка към 0,9272.

Поредното спиране на еврото под важната съпротива около 1,3390/1,3401 доведе до прибиране на печалби от спекулативни "дълги" позиции и единната европейска валута падна до рязко към ново дъно за деня около 1,3317 долара. Сега оферти "купува" за еврото има около 1,3310/1,3290 (200-часова и 10-часова пълзяща-средна; опции с падеж в понеделник следобед в 1.3310 и в 1,3285), като само прицелване на стоповете на "дълги" позиции под 1,3290/85 долара може да задълбочи този спад на единната европейска валута обратно към ключовата зона на подкрепа около 1,3206/1,3189 (вчерашно дъно към 1,3205; бивш връх към 1,3206 от 11-и юли и важно бивше дъно към 1,3189 от 2-ри август).

Важните оферти "продава" за еврото остават пласирани към ключовата техническа зона на съпротива около 1,3390/1,3400 (и с оглед падежите на опции в понеделник в 1,3400/05) и само пробив през следващата седмица на единната европейска валута над тях и след това над 1,3416/17 важните върхове от 18-и и 19-и юни може да даде потенциал за нейно по-дълбоко възходящо движение.

Графика на евро/долар (на дневна база)

Все още малкото участници на финансовите пазари продължават да обсъждат причините за снощния рязък спад на долара, който стана факт въпреки рязкото повишение на доходността на американските облигации и въпреки вчерашната серия смесени до добри икономически данни от САЩ, потвърждаващи очакванията за предстоящо понижение на паричните стимули на Фед още през следващия месец.

Изглежда "най-правдоподобното" обяснение за спада на долара е въпросът дали очакваното понижение на паричните стимули от Фед в крайна сметка ще окаже подкрепа за американската валута с оглед повишение на доходността на американските държавни облигации.

В последните месеци се прогнозираше, че намаляване на програмата за "количествени улеснения" на Американската централна банка ще доведе автоматично до повишение на долара и обратното - всяко забавяне на този процес от Фед ще бъде негативен за долара. Но от снощи насам започва да се оценява и точно обратната идея - скорошно намаляване на паричните стимули на Фед може да доведе до силен отлив на чуждестранни капитали от американските пазари и това доведе до спад на долара, а не до негово повишение. Повод за тази нова "пробна стратегия" на анализаторите дадоха вчерашните т.нар. "TICs данни" на американското финансово министерство, които показаха силен отлив на чужди инвестиции от финансовите пазари в САЩ с оглед опасенията от предстоящото понижение на паричните стимули на Федералния резерв. Нетните дългосрочни инвестиции в САЩ през юни показаха отлив в размер на цели 66,9 млрд. долара, като чуждите инвеститори са изтеглили 40,8 млрд. долара от техни активи в американски държавни облигации (най-вече Китай и Япония?). Това представлява рекорден отлив от дългосрочни американски книжа и дори надвишава предишния рекорден отлив в размер на 59 млрд. долара, който беше регистриран през ноември 2008-а година - в разгара на финансовата криза след фалита на американската банка Lehman Brothers (според данни на Financial Times). Ако тази тенденция на отлив на капитали се задълбочи след "реалното" намаляване на паричните стимули на Фед, това може действително да доведе до спад, а не до поскъпване на долара на валутните пазари.

Вероятно опасенията за подобна негативна тенденция на отлив на чужди инвестиции от САЩ доведе до подхващане на темата за "общи разпродажби на американски финансови активи" по всички фронтове и предизвика снощните агресивни разпродажби на акции на Уолстрийт, на американски държавни облигации и на долари на валутния пазар и бягство на инвеститорите към златото като "инвестиция-убежище". Трябва обаче да се има предвид, че снощните "тройни разпродажби" на американски акции, дългови книжа и долари са резултат по-скоро на балансиране на финансови позиции (закриване на "дълги" позиции) при много тънка и неликвидна лятна търговия, а не в резултат на отваряне на нови позиции (отваряне на "къси" позиции в акции, в американски дългови книжа и в долари).

Дали тази "нова логика" за поведението на долара в резултат на бъдещето на програмата за парични стимули на Фед е правилна може да се "провери" през следващата седмица, когато ще бъдат оповестените важните протоколи от последното заседание на Федералния резерв (на 21-ви август).  Тогава се очакват и нови данни за американския жилищен сектор - продажбите на нови и съществуващи жилища през юли, както и предварителното проучване на агенция Markit за активността в промишления сектор на САЩ през август.

През следващата седмица ще започне и новия цикъл от бизнес проучвания за състоянието на икономиката в еврозоната, като акцентът ще се постави върху предварителни PMI индекси на агенция Markit за активността в промишлената и сферата на услугите на Германия, Франция и на цялата еврозоната през август. Европейската комисия ще оповести предварителни данни от проучването за потребителското доверие в еврозоната през август, а от Германия ще бъдат оповестени детайли около силния растеж с 0,7% на БВП през второто тримесечие.

Всички това, в комбинация с "тънката ваканционна лятна" търговия на финансовите пазари сякаш предполага, че за поредна седмица еврото ще остане да се търгува между 1,3200 и 1,3400 долара.