ЕКОФИН реши - спасяването на "давещите се" банки ще е дело на самите "давещи се"

След продължили повече от седем часа тежки преговори в ранните часове на днешния ден финансовите министри от Европейския съюз (ЕКОФИН) постигнаха споразумение относно общите правила за преструктуриране и закриване на проблемни европейски банки.

Постигнатата сделка предлага значителна гъвкавост за отделните национални финансови органи при прилагане на спасителните планове за закъсалите търговски банки. ЕКОФИН обаче постигнаха споразумение по няколко общовалидни европейски правила и решиха, че проблемните банки ще бъдат спасявани чрез понасяне на загуби от притежателите на банкови облигации и акции и от големите банкови вложители (с депозити над 100 хил. евро), вместо досегашната основна тежест при подобни спасявания, която понасяха европейските данъкоплатци.

Беше постигнато споразумение, според което инвеститорите ще понесат загуби, равняващи се на 8% от общите банкови пасиви, преди националните оторизирани власти да могат да окажат спасителна помощ за закъсалите търговски банки. Идеята е, че чак след като бъдат отписани подобен обем банкови активи от кредиторите и инвеститорите, националните упълномощени органи ще могат да оказват подкрепа на закъсалите банки чрез директна финансова помощ или през националните банкови спасителни фондове. Дори и тази държавна помощ за проблемните банки обаче ще бъде ограничена в размер на едва 5% от общите пасиви на съответната банка и ще бъде осигурена от националните спасителни банкови фондове, които ще трябва да наберат капитал (чрез банков данък), равняващ се на 1,3% от национално-гарантираните банкови депозити. За подобна държавна помощ ще трябва да бъде уведомена Европейската комисия.

В постигнатото споразумение се посочва, че чак след използването и на тази опция за финансова подкрепа ще може да бъде поискана директна банкова финансова помощ от Европейския спасителен фонд (ESM), който е в размер на 500 млрд. евро. Подобна помощ обаче ще бъде оказвана само в "краен случай и при изключителни обстоятелства" и то след като Европейската централна банка поеме пълнен финансов надзор над конкретната закъсала банка.

Постигнатата сделка за новите общи европейски правила при спасяване на закъсали банки ще трябва да бъде одобрена от Европейския парламент и от Европейската комисия - процес, който може да отнеме няколко месеца.

Вчера европейският комисар по финансовите въпроси Мишел Барние посочи, че в началото на юли Европейската комисия ще направи своето предложение за изграждане на Единен европейски спасителен банков механизъм.

Решението на ЕКОФИН да промени радикално досегашния начин за справяне с банкова криза, премахвайки от плещите на обикновени европейски данъкоплатци спасяването на закъсали банки, за сметка на понасяне на загуби от страна на кредиторите и инвеститорите в тези банки, е добър сигнал. Така Европа "узря" със закъснение от пет години до плановете на САЩ да се справят с банковата криза след фалита на Lehman Brothers през есента на 2008-а година (американските власти позволиха фалита на стотици средни и малки по размер банкови институции по време на кризата, без да има държавна намеса).

Решението на ЕКОФИН за въвеждане на единни правила при спасяването или фалита на закъсали банки обаче ще влезе в сила чак през 2018-а година...