Финансовите министри от еврозоната постигнаха споразумение на снощната среща в Люксембург от къде да дойдат средствата за спасяване на закъсали банки в региона в бъдеще. Правителствата на страни-членки от еврозоната ще допринесат с 20% към новия капитал, докато Европейският спасителен механизъм (ESM) ще осигури останалите 80%, според източници на агенция Ройтерс.
Еврогрупата се договори за принципите, които да ръководят ESM фонда в бъдеще относно начините за директно инжектиране на свеж капитал в проблемни банки в еврозоната, така че да се избегне допълнително повишение на националните дългове и да се избегне порочната връзка между суверенните и банкови дългове.
Европейският спасителен механизъм ще обмисля директно инжектиране на капитал в закъсали банки, но само ако преди това бъдат проучени възможностите за операции за частно финансиране, "подходящи нива" за участие на банковите кредитори (в т.ч. и на вложителите с големи депозити и на акционерите в банките?) и възможността за държавна подкрепа.
Директна финансова подкрепа от ESM ще бъде единствено възможна, ако изискванията за държавна подкрепа на дадена банка рискуват да застрашат финансовата стабилност на съответното правителство, ако дадената банка е от системно значение (прекалено голяма, за да бъде оставена да фалира?), или ако представлява заплаха за финансовата стабилност.
По настояване на Германия, Холандия и Финландия, националните правителства с банки, които ще потърсят подкрепа от ESM фонда, ще трябва да допринесат с определени средства, за да се сведе до минимум т.нар. "морален риск", плащайки за банкова рекапитализация до 4,5% от капитал от първи ред (според критериите на Базел III) и до 20% от общата цена по спасяване на дадена банка през първите две години и до 10% след това.
Еврогрупата се съгласи, че ограниченият размер на инвестиции от ESM за закъсали банки ще бъде до 60 млрд. евро, или около 12% от общия финансова капацитет на Фонда за 500 млрд. евро. Но финансовите министри от еврозоната посочиха, че това може да бъде преразгледано в бъдеще.
Банките, които получават директна финансова помощ от Европейския спасителен механизъм (ESM), ще трябва да приемат, че новият собственик ще има значително влияние върху стратегията и политиката на дадената банка, включително и върху заплащането на банковите мениджъри.
Финализирането и официалното одобрение на правилата ще станат факт, след като европейските законотворци приключат с преговорите по новото законодателство, регулиращо преобразуването на проблемните банки.
Целта е ESM фондът да бъде готов за директно спасяване на закъсали банки до втората половина на следващата година, след като ЕЦБ и Европейският банков надзорен орган приключат с тяхната проверка на качеството на банковите активи и с т.нар. "банков стрес-тест" през първото и второто тримесечие на 2014-а година, заяви директорът на Европейския спасителен механизъм Клаус Реглинг.
След четири поредни месеца на растеж, през август потребителските разходи в САЩ останаха без промяна спрямо юли, което е сигнал за известна предпазливост сред американските домакинства на фона на все още слабия растеж на водещата световна икономика. Личните доходи в САЩ, включващи доходи от заплата и от други източници, нараснаха очаквано..
Икономиката на Великобритания се представи изненадващо добре преди референдума на 23-ти юни за бъдещето на страната във или извън ЕС, нараствайки през второто тримесечие с по-солидно от предишните оценки темпо и спрямо това в началото на годината, показва окончателна оценка на британската статистика ONS. Брутният вътрешен продукт на..
Безработицата в 28-те страни - членки на Европейския съюз стабилизира през август за четвърти пореден месец в 7-годишно дъно от 8,6%, като в същото време безработицата в България отбеляза понижение до 7,7%, достигайки най-ниско ниво от октомври 2009-а година, показват последните данни на Евростат. Безработицата в ЕС остана през август на..
Инфлацията в еврозоната се ускори през септември до най-високо ниво от близо две години насам, но все още остава далеч под целевото ниво на Европейската централна банка, показват предварителни данни на Евростат. Индексът на потребителски цени (CPI) в 19-те страни-членки на единния валутен блок се повиши очаквано през септември с 0,4% на..
Производствените цени в България се понижават през август спрямо месец по-рано и бележат пореден спад на годишна база, показват данни на Националния статистически институт. Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) намалява с 0,3% спрямо юли, когато се понижиха с 0,2 на сто. Понижение на цените се наблюдава в добивната..