Еврогрупата договори 10 млрд.евро помощ за Кипър в замяна на тежки допълнителни условия

В ранните часове на съботния ден Еврогрупата постигна споразумение за спасителна финансова помощ за Кипър в размер на 10 млрд.евро. Но в замяна на помощта, вложителите в кипърските банки ще бъдат "наказани" чрез налагането на еднократен данък за техните спестявания в размер на близо 6 млрд.евро.

Така Кипър става петата страна-члена на еврозоната, която ще получи спасителна финансова подкрепа след Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, на фона на регионалната дългова криза през последните години.

Спасителната сделка, която беше оповестена след продължили над 10 часа тежки преговори, е първата, при която вложители в търговски банки от еврозоната ще понесат директни загуби на част от своите банкови спестявания. Върху притежателите на сметки в кипърските банки с над 100 хил.евро ще бъде наложен еднократен данък в размер на 9,9%, докато на тези със вложения под тази сума ще бъде наложен данък от 6,7%. Чрез това "подстригване" на вложителите в кипърските банки се очаква да бъдат събрани 5,8 млрд.евро.

Това означава, че общата финансова помощ за намиращата се близо до фалит държава ще бъде в размер на около 16 млрд.евро. Основна причина за подобна радикална мярка на фона на предишните спасителни финансови програми са съмненията на финансовите министри от еврозоната, че почти половината от депозитите в кипърските банки са на руснаци с "мръсни" капитали, които не са жители на малката островна държава.

Решението не може да се опише като идеално, но е по-добро, отколкото реалната възможност за много по-голяма загуба на средства при фалит на банковата система или дори на самата държава, заяви пред репортери кипърският финансов министър Михалис Сарис след трудните многочасови преговори в Брюксел.

Той посочи, че кипърският парламент ще одобри въвеждането на еднократен данък върху депозитите в банките още този уикенд и парите ще бъдат взети от сметките, преди банките да започнат своя бизнес във вторник, след почивния официален празник в понеделник за християнския празник "Заговезни".

Ние предприемаме незабавни мерки, така че електронните банкови преводи да не могат да влязат в сила преди банките да възобновят работа във вторник, заяви финансовият министър Сарис, който пое поста само преди две седмици.

Йорг Асмусен, член на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, подчерта, че всичките депозити над наложения еднократен данък ще останат изцяло на разположение на техните собственици. Сметките в гръцките клонове на кипърските банки ще бъдат пощадени от този данък, посочи той.

Кипър, който подаде молба за финансова помощ още през миналото лято, доведе до доста голямо главоболие в еврозоната, най-вече поради нейният голям по обем депозитен банков сектор, който "набъбна" осем път над размера на островната икономика и беше засегнат тежко от преструктурирането и орязването на гръцкия държавен дълг през миналата година. Твърденията за изпиране на капитали и изборите през февруари също възпрепятстваха преговорите за спешната финансова помощ.

Първоначалната оценка за размера на необходимото външно финансиране на Кипър през януари беше за около и над 17 млрд.евро, като 10 млрд.евро от тях бъдат заделени само за стабилизиране на кипърските банки. Но подобна голяма по размер спасителна финансова помощ би била в неуправляема тежест на кипърския държавен дълг, тъй като годишната икономиката на острова е за по-малко от 18 млрд.евро и с оглед рецесията продължава да се свива.

Финансовите министри от еврозоната, заедно с т.нар. "Тройка" (Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ), търсиха начини за намаляване размера на тази спасителна помощ и именно поради това избраха да все въведе данък върху депозитите в кипърските банки, въпреки предупрежденията, че подобен ход може да подплаши спестители и инвеститори и в други слаби европейски икономики.

Това е конкретна ситуация, с много специфичен банков сектор, с много специфична структура и размер и това доведе до постигането на споразумение за подобен специфичен спасителен пакт, заяви Йерум Дюселблум, който е председател на Еврогрупата. Той каза, че подобни мерки не са били обмисляни за другите страни, които получиха финансова спасителна помощ.

Европейските официални представители се надяват, че приносът на вложителите ще направи по-лесно гласуването на договорения спасителен финансов пакет в парламентите на страни като Германия, Холандия и Финландия.

В договорената спасителна програма за Кипър също така се изисква от Никозия да повиши своя много нисък корпоративен данък до 12,5% от настоящите 10%, да наложи данък върху доходите от лихви и да одобри законодателство срещу прането на "мръсни" пари.

МВФ ще допринесе за договорената финансов помощ, заяви изпълнителният директор на фонда Кристин Лагард. Именно МВФ беше един от най-силните застъпници на идеята за споделяне на тежестта на спасителната кипърска програма от страна на вложителите в кипърските банки. Очаква се МВФ да покрие 1 млрд.евро от договорената финансова помощ в размер на 10 млрд.евро.

Европейските комисар по икономическите въпроси Оли Рен пък заяви, че Русия е дала индикации, че е готова да отпусне на Кипър повече време, за да може островната държава да изплати спасителната руска помощ в размер на 2,5 млрд.евро отпусната през 2011г. и да намали лихвите по този заем. В тази връзка се очаква кипърският финансов министър Сарис да пътува до Москва следващата сряда, за да договори окончателните условия по руския кредит.

Продължителите с месеци тежки преговори за спасяването на малък Кипър, който представлява едва 0.2% от икономиката на еврозоната, само  подчертават още веднъж колко уязвим остава Единния европейски валутен съюз от икономическите шокове на която и да е държава-членка.

Кипър е системно значим за еврозоната, посочи Оли Рен. Не оказването на помощ за Кипър щеше да представлява риск за обезсилване на напредъка, който еврозоната направи през изминалата година за справяне с дълговата криза, допълни той.

Финансовите министри от Еврогрупата също така се споразумяха да дадат повече време на Португалия и Ирландия за изплащане на отпуснатите на тях спасителни финансови помощи, но без да предоставят по-конкретни детайли. В съвместното изявление след срещата се каза: Министрите от Еврогрупата са решени да подкрепят усилията на Ирландия и Португалия за пълното възстановяване на техния достъп до финансовите пазари и в усилията за успешното излизане от техните добре работещи спасителни програми. В изявлението се добавя, че ще бъде дадено допълнително време, за да "има спокоен профил на дълговия падеж и обратно изкупуване на дълга в тези страни".

Еврогрупата посочи, че техническата работа по това решение ще бъде осъществена от експерти в същото време, в което се работи и върху окончателния спасителен пакет за Кипър, като финансовите министри на еврото очакват да има окончателно финализиране през април.