Невъзможният план за Гърция

Гърция вече официално е под опеката на международната общност. Тя вече е лишена от реална независимост по отношение на фискалната си политика и ако всичко върви според изготвения план, то тя няма да бъде независима за много, много години напред. Ето и една малка част от официалното изявление на Еврогрупата:

Ние призовахме Еврокомисията да засили своята работа в Гърция, по-специално, чрез засилено и постоянно присъствие на гръцка земя. Еврогрупата приветства засиленото наблюдение от Комисията и работата й в тясно и непрекъснато сътрудничество с гръцкото правителство с цел подпомагане на Тройката. Така ще може да се оценят прилаганите от гръцкото правителство мерки и по този начин ще може да се осигури своевременно и пълно прилагане на програмата. Еврогрупата също така приветства намерението на Гърция да приложи механизъм, който позволява по-добро проследяване и контрол на взетите заеми и вътрешно-генерираните средства, предназначени за обслужване на държавният дълг...

Проблемът е в това, че колкото и наблюдатели да има в Гърция, те не могат да подобрят икономиката на страната, когато тя е обременена с надценена валута и няма възможност да приложи някакви видове стимули. Точно обратното: за да изпълни условията по тази сделка, Гърция трябва да намери още 325 мрлд. евро, които да спести от държавни структурни съкращения и от прилагане на правила за строги икономии.

И какъв ще е ефектът от цялата тази фискална стагнация? Магически растеж! Огромната тежест, която притиска страната, пречи на цифрите отново да заработят. Гърция е от пет години в тежка рецесия, а най-лошите последствия тепърва предстоят. Но някак си еврозоната очаква Гърция да отскочи обратно към нулев растеж на БВП за 2013 година и положителен ръст на БВП от 2014 г. нататък. Ето и графиката на очакванията:

Имайте предвид, че спадът тук изглежда удивително оптимистично: От къде се очаква да дойде този икономически растеж, в страна, която страда от масов спад на заплатите? При този доста оптимистичен сценарии, Гърция не се доближава до необходимото ниво от 120% дълг към БВП, до 2020 г., а вместо това тя едва ще достигне до 159%. И за да станат нещата по-лоши за еврозоната, в този доклад специално се казва, че съгласно разпоредбите по тази сделка, всеки нов дълг ще бъде от по-нисък разряд спрямо целия съществуващ досега дълг. С други думи това означава, че няма начин Гърция да заема пари от частните пазари в близкото бъдеще, поне докато този план е в действие.

Както при всички фалити, лицето, което осигурява новото финансиране, командва парада. Пределно ясно е, че Тройката ще продължи да предоставя нови пари до 2020 г., че дори и след това. Според оптимистичния сценарий финансирането на Гърция няма да падне под 7% от БВП до 2020 г. Според най-песимистичния – тази стойност ще е към 8.8%. от БВП. Всички тези пари ще бъдат предоставени на Гърция при много ниски лихвени проценти от само 210 базови пункта над безрисковия лихвен процент. Но разбира се, дори и при тези ниски (много под пазарните) лихвени проценти, Гърция едва ли ще успее да върне парите.

Цената на този план е 130 млрд. евро сега, и 170 млрд. евро през следващите три години, до края на 2014 г., като сумите ще продължат да се увеличават с времето. Краят на този процес не се вижда. Да не забравяме, че общият размер на БВП на Гърция на този етап е 220 млрд. евро и продължава да пада.

Този план е зависим и от куп други неща, които са извън контрола на Тройката, включително успешната смяна на облигациите. Условията по сделката с гръцките облигационери са тежки: те опростиха 53.5% от гръцкия дълг, което означава, че ще получат по 46.5 цента от новия дълг, за всеки долар от съществуващите облигации, които притежават към момента. Новият дълг ще бъде смес от облигации на спасителният фонд EFSF и нови гръцки облигации, като лихвата по новия дълг ще бъде само 3% през 2020 г. и 3.75% до падежа през 2042 г.

Планът предвижда, че 95% от облигационерите ще се съгласят на тази сделка, което изглежда оптимистично. Кредиторите по своята същност са капризни и изпълнени с противоречия, а Гърция не възнамерява да спира плащанията си към тях. В резултат на това, кредиторите могат да предполагат какво може да се случи, ако откажат да разменят своите облигации: Гърция може да откаже да им плати и те да не получат нищо; могат да получат пълната сума по задълженията; Гърция може да откаже да им плаща, след като размяната с новите облигации бъде осъществена.

От друга гледна точка, може да се предполага, че гръцките политици ще се придържат към приетия план и ще започнат да продават огромни парчета от наследството на своята страна, като същевременно налагат големи бюджетни съкращения. Излишно е да се казва, че няма индикации гръцките политици да склонят да пристъпят към подобни действия, нито, че гръцкото население ще се примири с подобно нещо. Възможно е всичко да се разпадне до няколко месеца и шансовете за достигане на 120% към БВП през 2020 да бъдат сведени до минимум.

Европейските политици, разбира се, знаят това. Но най-малкото те си купуват време: тази сделка може временно да забави катастрофалното изтичане на капитали от Гърция, и да даде на европейците повече време за работа по укрепването на Португалия, ако или когато това се случи. Дали ще успеят да използват ползотворно времето, което си купуват? Надяваме се, да. Защото веднъж падне ли доминото, Гърция ще повлече след себе си и други държави със същата участ.