Голямата ликвидност ще увеличи неизмеримата несигурност

След корекцията през август и септември 2011 година световните пазари възстановиха част от загубите си и след това основно поеха във възходящ тренд. Този частичен скок се появи сред неразрешените европейски проблеми и силните свидетелства за продължаващо забавяне на икономическия растеж в Европа, както и при увеличена вероятност за техническа рецесия в основните икономики, най-вече на Германия и Великобритания. Въпреки че икономическата ситуация в САЩ изглежда по-добра, а перспективите за растеж са по-оптимистични, не трябва да се забравя, че този относителен оптимизъм струва много повече. Бюджетният дефицит от другата страна на Атлантика беше и е отново два пъти повече от този в цялата еврозона. След всичко казано изглеждаше все едно търсенето на рискови активи да беше първоначално стимулирано не от икономическите фундаменти, а от уверението на четирите основни световни централни банки (Американската, Европейската, Английската и Японската), че ще осигуряват неограничени средства при лихви близки до нулевите нива. Те осигуриха повече от вербални уверения и придружиха думите си с дела. Например ЕЦБ увеличи операциите си на пазара на облигации и направи огромна инжекция от ликвидни срества в края на 2011 година, когато близо половин трилион евро бяха отпуснати на банките в еврозоната за период от три години. Пазарите очакват нови финансирания, тъй като дълговите проблеми от двете страни на Атлантика нямат лесно решение. Остава да се види дали това финансиране ще породи икономическо възстановяване и ако е такъв случаят, дали това възстановяване ще се окаже трайно?

Друга част от непосредствената несигурност произлиза от проблемите с гръцкия дълг, тъй като преговорите с частните кредитори продължават под нарастващия натиск от лидерите на ЕС върху гръцкото правителство, което не е в състояние да посрещне задълженията си, да приложи обещаната фискална консолидация, докато икономиката и данъците се свиват.

Междувременно МВФ наскоро призова за по-балансиран подход при разрешаването на гръцките проблеми и предложи фискалната консолидация да не бъде търсена на всяка цена, а по-скоро да бъде придружена от по-интензивни структурни реформи.

Въпреки че разходите за заемане на Италия паднаха до около 5.6% в началото на февруари, което е доста под плашещите нива от над 7%, видени през миналата година, те все още остават много високи, докато БВП на страната се очаква да спадне. Това поне са последните прогнози на МВФ за понижения от 2.2% през тази година и от 0.6% през 2013 година. Икономическо свиване се очаква и в затруднените Гърция и Испания, както и не е много ясно дали за първата от двете това ще е дъното. Тези прогнози може и да не се материализират напълно и може и след няколко месеца да се променят, както се е случвало много пъти в миналото. Например предишната прогноза на МВФ от преди няколко месеца изглеждаше много оптимистична. Очакванията бяха за ръст от 0.3% в Италия и около 1% в Испания. Сегашната обстановка обаче може да бъде ревизирана както нагоре, така и надолу, в рамките на следващите няколко месеца и въобще не е ясно кой от двата варианта е по-вероятен. Като цяло сегашната шумотевица не се различава много от тази преди 12-18 месеца.

Една от характерните черти на сегашната ситуация не е останалата несигурност за бъдещето на световната икономика и на самата финансова ситуация, а фактът, че несигурността по принцип не може да бъде измерена. Няма да има много смисъл, ако експерти, инвеститори и който и да е да каже (и те в действителност го правят) нещо подобно на “има 50% вероятност еврозоната да колабира преди Коледа” (или на която и да е дата), тъй като концепцията за вероятностите не може да бъде приложена по принцип в тези случаи. В действителност теорията на вероятностите приема, че има резултат, тоест набор от възможни изходи със събития, които се тълкуват като поднабор от гореспоменатия набор. Големината на вероятността трябва някак си да бъде въведена. Ако никое условие не се спази, няма вероятност за събитие, наречено “колапс на еврозоната”, докато наборът от самите събития, свързани с колапса или липсата му, е възможно да се определи, тъй като системата (като например балансовите страници на банките, лихвите, икономическите данни на разположение) продължават да се променят с времето. Това е много по-различно от описан в учебник случай, когато заровете или монетата се хвърлят и човек измерва броя на изходите – в тези случаи на предмета, тоест на заровете или монетата, които остават същите.

В същото време, по-горе споменатите вербални предположения, които всъщност заместват измеряемата концепция на вероятностите с напълно неоправдани индивидуални мнения, засягат финансовата система, тъй като променят очакванията на индивидуалния инвеститор. Такива видимо измеряеми оценки като “вероятностите” на събитията, например колапс на еврозоната или фалит на Гърция в неопределено време, са вредни колкото предварителните прогнози, които обикновено се оказват неверни в бурни времена и водят до още по-голяма несигурност и волатилност. В действителност, ако пазарът е ръководен от едно просто правило, като например сравняване на истинските цифри с гореспоменатите “предварителни прогнози” и ако се качва, когато истинските цифри надминават “очакванията на анализаторите” и пада в обратния случай, то тогава волатилността на пазара може само да се увеличи като бенчмарк, тоест “предварителните прогнози” не са верни.

След всичко казано волатилността и несигурността ще останат високи в близкото бъдеще. Неконвенционална монетарна политика, изпълнявана от големите световни банки, ще продължи, а с това не се очаква и липса на ликвидност. Това, което се очаква, е, общо взето, намаляваща скорост на парите, придружена от временни периоди на търсене на по-рискови активи, като този, който се наблюдава в момента. Повече пари в системата ще доведат до още по-голяма несигурност и проблеми. Наистина повечето пари, които са на разположение и колкото повече са концентрирани (от държави, сектори, социални групи), толкова по-голямо ще е неравенството в света. Както е известно, увеличеното неравенство на доходите беше основна тема на дискусиите по време на тази годишния Световен икономически форум в Давос (и както винаги не беше предложено ясно решение). Неравенството се увеличи през последното десетилетие сред безпрецедентните благосклонни макроикономически политики и кредитната експанзия в развитите страни през този период. Докато регулаторите обещаха да поддържат монетарни стимули за още един продължителен период, неравенството на доходите и социалните напрежения неминуемо ще продължават, което ще изисква повече действия от правителствата.

Междувременно пространството за нови стимули може да се изчерпи, тъй като реалните лихви в немалко развити държави могат да станат все по-отрицателни. От тук несигурността може да бъде само по-голяма напред във времето. По-малко разчитащите на лостови ефекти и най-малко горещите европейски държави са видимо в най-добра форма.