Първи търговски дефицит в Япония след 1980 година

Първият годишен търговски дефицит на Япония за последните повече от 30 години поставя въпросителна относно доколко страната може да разчита на експорта да помага за финансирането на огромния обществен дълг, без да се налага да бъдат търсени непостоянните чуждестранни инвеститори.

Последиците от земетресението през март бяха по-скъп внос на петрол, съчетан със забавящ се световен растеж и за финал силна йена, която порази експорта. Днес стана ясно, че всичко това е довело до дефицит на търговския баланс през 2011 година. Малко анализатори обаче прогнозират Япония да попадне веднага в дефицит и по текущата сметка, която включва търговския баланс и постъпленията от огромното портфейл на японските инвестиции в чужбина. Цифрите само от търговския баланс подчертават широката тенденция за загубата на конкурентни предимства на Япония, а бързо остаряващото население задълбочава проблема с нарастващата зависимост от вноса на горива заради загубата на ядрена мощ. Само 4 от 54-те ядрени реактора в страната работят заради мерките за сигурност, които се повишиха след бедствието през месец март.

Изводът е, че времето, когато Япония ще изчерпа спестяванията си, наближава и тогава страната ще е зависима от световните спестявания, за да финансира дефицита си или валутата й трябва да поевтинее, или лихвите да се вдигнат.  

Търговският дефицит на Япония за 2011 година беше 2.49 трилиона йени, което е около 32 милиарда долара. Това е първият годишен дефицит след 1980 година, когато икономиката беше поразена от шокиращото повишение на цените на петрола.

Ако Япония стигне и до дефицит по текущата сметка, това ще влоши ситуацията й, защото ще означава, че страната не може да финансира огромния си държавен дълг, който вече е два пъти по-голям от нейната икономика в размер на 5 трилиона долара. Японски инвеститори държат около 95% от японските правителствени облигации, което дава известна стабилност на иначе неудържимите нива на дълг. Местните купувачи по правило е малко вероятно да се откажат от този дълг при първите признаци на влошаване, за разлика от чуждите инвеститори. Дълговата криза в Европа ясно показа това.

Общият износ през 2011 година се е свил с 2.7%, докато вносът е нараснал с 12.0%. Япония остана с търговски излишъци дори по време на азиатската финансова криза от края на 90-те, както и по време на рецесията след колапса на „Лемън Брадърс“ в края на 2008 година. Всичко това прави потъването през 2011 още по-драматично. Само преди едно поколение Япония беше основният износител на света, изкарвайки иновационни продукти от фирми като „Сони“ и „Тойота“. Точно както е днес случаят с Китай, нарастващите излишъци на Япония станаха повод за сблъсъци със САЩ и останалите напреднали икономики, които притискаха Токио да позволи на йената да нарасне по-бързо, за да се редуцират дисбалансите. Това се случи след споразумението „Плаза Акорд“ през 1985 година, което идва от името на хотела, където бяха подписани документите, довели до поскъпване на йената срещу долара.