Еврото може да се обезцени, а заедно със себе си и да потопи американското възстановяване на икономиката

Валутите са като призраците. Никога не можеш да ги хванеш здраво, но въпреки това те могат да витаят над икономическия растеж или в портфейлите на инвеститорите. Може би е така, защото стойността на долара или еврото в най-добрия случай е цифра догадка във времето, която зависи от лудостта на тълпата в настоящия момент и всеобщото мнение. В следващата минута стойността може да отразява рационализма на дългосрочните фундаменти. Относителната годишна цена се движи между 10 и 20 процента от алтернативните избори и това е нещо нормално. Такъв изглежда и случая на еврото, когато се сравнява с долара, паунда, йената и дори с тясно контролирания китайски юан. Цената може да се покачи или да се понижи в зависимост от решенията тази седмица, които включват ЕЦБ, МВФ, централните банки от Г-5 и разбира се стадната интерпретация на пазара за тези събития.

И така, накъде се е насочило еврото? По-вероятно надолу, може би и значително, поради няколко причини. Първо и най-важно съдбата на еврото е функция на стабилността на еврозоната и евентуалния икономически растеж, ако съюза може да продължи да съществува при няколко нефункциониращи държави. Докато избутването на една или две по-малки държави (например Гърция и Португалия) може да усили еврото с времето, подобна съдба с Испания или Италия ще потопи единната валута и дори може да сложи края й. Вероятността за потапянето е минимална, имайки предвид предстоящите съобщения през тази седмица. Тя обаче остава и пазарите се съобразяват с този фактор. Дори и да приемем, че европейското семейство остане заедно, налице са основателни въпроси относно способността на 17-членната еврозона да расте. Рестриктивната фискална политика наложена от германските наблюдатели заплашва да увеличи рецесията в почти всички държави, включително и Германия. Докато икономиката спада същото ще става и с валутата. Валутата на една държава е подобна на акция, свързана с растежа. Ако растежа липсва същото става и със съотношението цена-доходност и съответно с пазарната цена.

Една от причините за относителната сила на еврото през последните месеци беше предимството по доходността ако го притежаваш. Доларът, стерлингът и йената предлагат близки до нулевите лихвени нива, докато ЕЦБ дава с близоп 1% повече. Вероятно обаче на 8 декември разликата ще се стопи значително, когато ЕЦБ се присъедини към останалите от развития свят в борбата срещу дефлацията вместо срещу инфлацията. И ако фискалната политика ограничи растежа през 2012 година и нататък, способността на ЕЦБ да се завърне към относително по-високите лихви в сравнение с останалите централни банки ще бъде ограничена. Силата на еврото в продължение на години беше базирана на почти индентичното сравнение с Бундесбанк и германската марка. Сега обаче, когато ЕЦБ ще облекчава условията и има вероятност за трилиони евро да отидат в подкрепа на пазара на облигациите, единната валута прилича на призрак спрямо марката.

Нито американската икономика, нито американските борсови индекси ще имат полза от спада на еврото. Поевтиняващото евро означава поскъпващ долар в относително съпоставяне, което ще доведе до по-слаба конкурентноспособност на американския износ. По време на Голямата депресия, страната която девалвира валутата си най-бързо и с най-много беше държавата която бе най-слабо засегната от депресията, и се възстанови най-бързо. Това правило може да помогне сега на Европа и да затрудни САЩ.

В допълнение, мнозинството американски компании в индекса „Стандарт енд Пуърс” 500 печелят близо 50% от приходите си от чужбина и най-вече от еврозоната. Нехеджираните валути за тези компании, като например „Проктър енд Гембъл” и „Кока-Кола”, ще доведат до по-малки печалби, тъй като техните евро ще купуват по-малко долари. Пазарните фундаменти и това което Уорън Бъфет нарича „натежаваща машина” са често контрирани от технически парични потоци, които са по-представителни за избора.

Репатрирането на европейски инвестиции от чужбина, за да се посрещнат марджините и капиталовите изисквания може да продължи да подкрепя валутата. Хеджфондовете и спекулантите могат да се окажат с агресивни позиции при очаквания вероятен спад на еврото. Аргументите срещу обратното са много. Възможен катастрофален край, негативен растеж ако ЕС се разпадне, нулеви лихви и в крайна сметка печатане на трилиони нови евро. Ако се стигне до там ЕЦБ ще се присъедини към Федералния резерв, АЦБ и останалите централни банки при съвместните усилия да напомпат икономиките си. Инфлацията е пред всички нас, а призрачно или не избора ни трябва да е срещу еврото, като се подготвим за предстоящите последици и за останалия свят, включително и САЩ.