Италия на радара на инвеститорите

В понеделник Италия определено измести Гърция и от новинарските емисии и от вниманието на пазарите. Обвиненията на политиците и централните банкери срещу спекулантите, които били виновни за атаките срещу държави или компании през всичките години на кризата от 2008 насам, винаги са звучали смешно и като оправдание на малко дете. Изглежда обаче инвеститорите имат наистина някаква склонност да търсят поредната жертва на страха си. След като играта на покер със залог Гърция е към своя край, инвеститорите трябваше да намерят нова цел. Това, разбира се, няма нищо общо с някаква световна спекулантска конспирация, става дума за това, че по пазарите има много страх, че нещо лошо предстои и този страх просто периодично се самонасочва към най-слабото място в системата. Така дойде редът на Италия.

В понеделник доходността по 10-годишните облигации на страната се покачи над 6.5%, приближавайки считаната за фатална граница от 7%. Опитът показва, че всяка страна, стигнала толкова високо в рисковите категории на инвеститорите, скоро има над 7% доходност по 10-годишните си облигации. Това може да се случи още тази седмица, може да се отложи и за края на годината, но изглежда все по-неизбежно. Рефинансирането на дълга на Италия при това положение ще стане изключително трудно – догодина се очаква падежирането на дълг за около 400 млрд. долара.

Изчисленията показват, че повишаването на средната доходност по ДЦК на Италия с 200 базисни пункта ще струва на страната допълнителни 8 млрд. долара лихвени плащания през следващата година.

Проблемите се увеличават и от несигурната политическа обстановка в страната. Слухове за оставка на Берлускони, невъзможност за постигане на консенсус по мерките за бюджетни рестрикции и т.н. наливат допълнително масло в огъня. Любопитен момент е, че евентуално падане на Берлускони се приема добре, както от капиталовите, така и от валутните пазари. Това се видя ясно вчера, когато слухът за оставка на премиера, веднага донесе оптимизъм и повиши котировките и на еврото и на борсовите индекси. Така че вотът на доверие, който Берлускони се надява да получи днес от парламента, ще означава директен вот на недоверие от пазарите, което ще намери изражение в достигане на границата от 7% доходност по 10-годишните облигации в много кратки срокове.

Все пак Италия има по-добри шансове да се справи сама с тази криза от страните, които вече попаднаха във водовъртежа на високия държавен дълг. Страната разполага с много силна икономика, голям износ и здравословно бюджетно салдо, което дава надежда.