Синдикатите пак са против реформирането на БДЖ

Това, разбира се, не е новина – синдикатите са против всяка реформа, подобно на своите колеги в Гърция. Но да вземем за пример само БДЖ. От години холдингът е в тежко положение и то се влошава в геометрична прогресия и от години всеки опит за някаква промяна на статуквото се спира с поредната стачка на синдикатите. Благодарение на всичко това групата БДЖ вече има задължения от 813.4 млн. лева към 30 юни тази година. Да сте чули синдикатите да са протестирали срещу това? Днес те твърдят, че реформата, която се предлага, означавала унищожение на БДЖ, сякаш то не е отдавна мъртво с тази задлъжнялост и години наред крупни оперативни загуби (стотици милиони левове), които показват, че при това статукво БДЖ никога не може да излезе на нула, какво остава за печалба. Само за полугодието БДЖ има отрицателен оперативен резултат преди лихви, амортизации и данъци от 61.6 млн. лева.

Синдикални лидери потвърдиха в последните дни в свои изказвания, че БДЖ е в тежко състояние, но това не било по вина на работниците. Че кой твърди, че основната вина е тяхна? Това не пречи раздутият щат да е част от проблема и част от решението.

Държавното предприятие е на практика фалирало много отдавна, но за да го крепи на изкуствено дишане, държавата налива всяка година по няколко стотин милиона лева в него под формата на различни финансирания – все пари от джоба на българския данъкоплатец.

Сега да видим, за какво статукво се борят синдикатите. За първите 6 месеца на годината приходите на групата са 123.3 млн. лева, от които 77.3 милиона са разходи за персонала. Ако това беше някакво високотехнологично IT производство, можеше да разберем подобен дял на разходите за персонал в брутните приходи, но уви железопътният транспорт е енергоемък бизнес – 43.6 млн. лева са разходите за материали за полугодието. Очевидно приходите на холдинга стигат само за разходите за персонала и грубо казано горивото за влаковете. От там нататък следват всички други оперативни разходи, а за лихви по задълженията съвсем не остава нищо. И така въпреки всички оперативни реформи на новото ръководство загубата се стопява от 42 на 20 млн. лева. само за 6 месеца. За това допринася и финансирането на държавата, което е увеличено до 85 млн. лева или с 9 млн. лева повече спрямо същия период на миналата година.

Така всеки български гражданин, без изключение, е платил от джоба си удобното за синдикатите статукво, за да могат 13 224 души в холдинга да имат работа и да плащат членската си синдикална вноска. В това няма лошо – синдикатите трябва да се грижат за интересите на членовете си, благоденствието на цялото общество не е тяхна грижа – то е грижа на държавата, която трябва да подкрепим и от която трябва да очакваме да устои обществения, а не частен интерес в случая. Той е още по-бърза и строга реформа от тази, която се предлага – по-големи съкращения на персонал, закриване на линии, продажба на всички ненужни активи и бърза приватизация на товарните превози.

За да онагледим картинката с персонала на БДЖ, ето последните цифри към полугодието:

     1.       Заети в товарните превози – 3 553 души;

     2.       Заети в пътническите превози – 5 345 души;

и ВНИМАНИЕ

    3.       Заети в Холдинг БДЖ – 4 326 души. Интересно е какво ли правят тези 4326 души при положение, че цялата основна дейност се извършва в дъщерните компании?

    *Използвани са данни от отчета на групата БДЖ за полугодието на 2011 година, достъпни благодарение на Министерство на финансите, което от средата на 2010 година въведе практиката за публикуване на счетоводните отчети на предприятията с преобладаващо държавно участие на своята уебстраница.