Борислав Петров е категоричен, че писането е доста по-трудно от свиренето
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Срещата между джаза и българския фолклор даде името на първия ми авторски албум - "Jazzanitza", който е едноименен с групата, която специално събрах, казва барабанистът Борислав Петров.
Всъщност официалното представяне на албума е миналата година, но пътуването към него започва преди 16 години, когато Борислав Петров се среща със саксофониста Димитър Льолев. Бях започнал да се занимавам с джаз, но бях глух за фолклора. Митко Льолев ми показа красотата на тази музика, спомня си той.
Година след официалното представяне на проекта, музикантите от "Jazzanitza" ще участват с него и на три фестивала: Dixie Jazz Fest във Велико Търново (7 юли), A to Jazz Fest в София (8 юли) и Фестивала на изкуствата „Аполония“ в Созопол (28 август).
Любопитно е, че всяка една от композициите в албума има свое име и това не е случайно. Борислав Петров разказва, че е решил първо да събере групата специално, за да бъдат точно тези музиканти - не кои да е, затова и на всеки един от тях посвещава по една композиция. Така например "Право като магистрала" е за Людмил Крумов, "Ти си знаиш, майна" е за Димитър Льолев, а "Танци манци" за Владимир Кърпаров.
А дали музика се пише лесно, Борислав Петров е категоричен, че писането е доста по-трудно от свиренето. Това, което му е помогнало е че е имал конкретна идея и увереност, че има и необходимите знания за това. Определено смята, че е готов и за втори албум, в който ще разчита отново на същите музиканти, но ще покани и гости, които свирят на народни инструменти, като кавал, гъдулка или гайда.