Срина ли се българският пазар заради вноса на украинско зърно?

На 22 юли 2022 г. ООН и Турция сключиха споразумение за откриване на безопасен морски хуманитарен коридор в Черно море. Чрез Черноморската инициатива за зърното около 800 кораба, пълни със зърно и други хранителни продукти, са напуснали три украински пристанища. Към март тази година са изнесени над 23 милиона тона зърно и други хранителни продукти, сочат данните на Съвета на Европейския съюз.

Почти 49% от товара са били царевица, делът на пшеницата е 28%, а на слънчогледовите продукти – 11%. Зърното основно е било за развиващите се страни, сочат данните на Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното.

Вносът на украинско зърно в България доведе до рязък спад в цените на пшеницата, царевицата и слънчогледа и българската продукция не може да бъде реализирана, казват българските зърнопроизводители, които излязоха на протести. 

Твърдение: Украинският внос на зърно срина българския пазар

Цените паднаха драстично, няма пазар за продукцията ни, коментираха протестиращите през март зърнопроизводители.

"Влиза украинската стока, ние не сме против тях. Трябваше да има коридор, а тя остава в България."

"В момента изкупната цена на продукцията ни е около 40% под себестойност. Измерено в слънчогледа, можем да говорим за загуби от около 800 милиона лева. В България за година се произвеждат около два милиона тона слънчоглед. Не повече от 5-10% от него е реализирано до момента."

По данни на системата за агропазарна информация, поддържана на сайта на Министерството на земеделието, преди украинския внос на пшеница средната цена на зърното у нас през миналата година е била от 515 лева за тон през януари до 705 лева за тон през юни. След това цените отново тръгват надолу и през октомври достигат 630 лева/тон, а през ноември – 644 лева/тон и през декември отново има спад до 570 лв./тон. (виж тук )

При маслодайния слънчоглед най-високата постигната цена е 1713 лева/тон през април миналата година, при начало на годината с ниво от 1117 лева/тон. Сривът след украинския внос в цената е през юли – 994 лв./тон, следват месеци с колебания и годината завършва със средна цена от 980 лева за тон слънчоглед (виж тук ).

При царевицата тенденцията е аналогична. Най-високата цена е през май – 624 лв./тон и до края на годината пада до 544 лв./тон (виж тук).

"Обезпокоителни са количествата зърно, съхранявани в складовете на територията на страната без възможност за реализация и липса на търговия", посочва в отговора си до БНР от 4 април тази година по Закона за достъп до обществената информация земеделският министър Явор Гечев (виж тук).

Пред протестиращите зърнопроизводители край Горна Студена на 21 март министър Гечев заяви:

"Половината от слънчогледа, който влезе в Европа, е в България. Не го казвам за оправдание, а напротив – защото Европейската комисия трябва да разбере, че солидарността е цялостна, тя не е поотделна. Твърдя, че държавите, които са по-близко до Украйна, до конфликта, плащат много по-висока цена". 

Данните от Съвместния координационен център на Черноморската инициатива за зърното към 4 април сочат, че общият украински внос на зърно е близо 26 милиона и 900 хиляди тона, като България е приела като крайна дестинация 68 800 тона, Румъния – 685 000 тона, Гърция – 156 000 тона (виж тук).

Данните на Агенция "Митници" и на Националния статистически институт, предоставени на БНР по Закона за достъп до обществената информация, показват, че най-голям е натискът от безмитния украински внос на зърно върху българския пазар при пшеницата. За първите три месеца на тази година украинската пшеница, внесена у нас, е 470 900 тона, което е 24 пъти повече от цялата минала година. При слънчогледа сме внесли 149 722 тона зърно, което е 16% от вноса за цялата минала година. Данните за царевицата показват, че тазгодишното количество на украинския внос е 2372 тона и представлява 14 на сто от количествата за миналата година украинска царевица у нас. 

След Черноморската инициатива за зърното българската държава е реализирала само една сделка за изкупуване на българско зърно, което може да се тълкува като подкрепа за българските зърнопроизводители. 

Предоставените по ЗДОИ данни от Държавната комисия по стоковите борси и тържища (виж тук) сочат, че за миналата година на Софийската стокова борса е сключен един борсов договор за доставка на хлебна пшеница. Той е бил на 5 октомври за 15 031 тона с цена от 719,50 лева за тон. Купувач е Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Сделката е за 10,8 милиона лева.

Тази цена е значително над средната пазарна цена за октомври, когато пшеницата у нас се е търгувала за 630 лева за тон, сочат данните от Системата за агропазарна информация на Министерството на земеделието. 

Изкупната цена на пшеницата спада и към средата на март е 483,50 лв./тон, при средна цена от 605,40 лв./тон за същия месец на 2022 г.

Продължаваме да внасяме украински слънчоглед. Цената пада и средната за месец март е 885,00 лв./тон, като за същия месец на 2022 г. е била на ниво от 1662,00 лв./тон (вижте данните от Министерството на земеделието тук, и тук, и тук).

Заключение

Твърдението, че украинският внос на зърно у нас срина пазара, е ВЯРНО. Цените на царевицата, слънчогледа и пшеницата са по-ниски от месеците преди Черноморската инициатива за зърното, увеличени са и количествата на нереализираната българска продукция. 

--------------------

Този материал е изготвен по проекта "Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда" (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация "Калуст Гулбенкян" (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck