Еднакви ли са щетите от разпадането на СССР със загубите от Втората световна война?

В интервю за програма "Хоризонт" на БНР проф. Иво Христов сравни последиците от Втората световна война с постсъветската действителност, като посочи, че щетите за страните от бившия Съветски съюз, след разпадането му, са съизмерими с тези по времето на най-кръвопролитната война в човешката история.

Твърдение: Преките и косвени физически, човешки щети, които страните от бившия Съветски съюз са понесли след разпадането му, са почти сравними вече с тези от Втората световна война

Повод за сравнението и коментара на проф. Христов стана кончината на последния лидер на Съветския съюз Михаил Горбачов на 30 август тази година и оценката, която историята му отрежда за перестройката и разпадането на Съветския съюз:

"Колкото повече минава времето, натежават по-скоро негативните оценки. (…) Свободата, която, така или иначе, беше дадена, забележете израза дадена, а не извоювана, резултатът е в значителна степен туширан от огромните поражения, които бяха нанесени с рухването на социалистическата система и на Съветския съюз. Преките и косвени физически, човешки щети, които народите на Съветския съюз понесоха, вече се почти сравняват с тези от Втората световна война. Жертви от локалните конфликти – говоря хора, починали от глад, болести, разрушаването на системите на здравеопазване, на социална сигурност, разрушаване на хиляди бих казала милиони съдби на стотици човешки същества, деиндустриализацията на Източния блок (…)".

Историческите факти за Втората световна война, публикувани от руската страна

Втората световна война продължава шест години – от 1939 г. до 1945 г., и е определяна като най-тежката и кръвопролитна в историята на човечеството. Макар че данните остават противоречиви и в различните източници те варират, се смята, че 50 милиона души загиват по време на Втората световна война. Особено големи загуби понася Съветският съюз. Според руската историография около 27 милиона души са загинали. 32 милиона души са били мобилизирани в армията. В резултат на войната рязко намалява трудоспособното население. Бойните действия оставят милиони хора инвалиди, сираци и вдовици. Напълно унищожени са над 1700 града и около 70 хиляди села и хиляди километри инфраструктура. Съветският съюз е загубил около една трета от националното си богатство. Щетите, нанесени от войната на Съветския съюз, надвишават загубите по време на Втората световна война на всички други европейски страни, взети заедно.

Според историци твърдението на проф. Христов е невярно и сравнение между двата периода не може да се прави

"Това твърдение е абсолютно несъстоятелно и единствено е плод на вътрешните убеждения на човека, който го твърди, и е в дълбок разрез с фактите. Някак звучи, бих казал, дори цинично към наистина огромните жертви, които понася човечеството и специално Съветският съюз и ние, в някаква далеч по-малка степен, по време на Втората световна война". Това каза историкът доц. д-р Лъчезар Стоянов, преподавател в Нов български университет.

"Това твърдение, според мен, не може да бъде достатъчно документално аргументирано, защото, първо, трябва да кажем какви са самите щети, които бяха нанесени на тези народи от самото съществуване на Съветския съюз. Тук дори да изключим Втората световна война, като се проследят периодичните тежки гладни епидемии, които разтърсват през 20-те и 30-те години Съветския съюз и милионите умрели от глад, също така, гражданската война. Щетите, при всички случаи, се изчисляват в милиони и да се твърди, че щетите, нанесени след разпадането на Съветския съюз, са измерими с тези, които са по време на Втората световна война, това абсолютно не може да  бъде определено като научно твърдениe". Това посочи проф. д-р Даниел Вачков от Института за исторически изследвания към БАН.

Като аргумент за твърдението, че щетите за страните след разпадането на Съветския съюз са съизмерими със загубите за Съветския съюз по време на Втората световна война, проф. Христов посочва жертвите от локалните конфликти след 1991 г. В рамките на постсъветското пространство избухват немалко въоръжени конфликти с активното участие на Русия в тях. Сред най-значимите са тези в Приднестровието, Чечения, Грузия, Нагорни Карабах и Украйна. В тях много хора - военни и цивилни, губят живота си. Въпреки че числата варират в различните източници, а някои от конфликтите като този в Нагорни Карабах и особено войната в Украйна все още не са приключили, бройката е много далече от тази, спомената по-горе за жертвите на страните от Съветския съюз по време на втората световна война.

Приднестровската молдовска република, наричана още Приднестровие, е самопровъзгласила се държава в източната част на Молдова на границата с Украйна, която получава икономическа и военна помощ от Русия. През 1990-те години тя се обяви за независима след кратък конфликт с Молдова, отнел живота на стотици души.  

Броят на загиналите в двете войни между Руската федерация и Чечения, избухнали през 1994 г. и през 1999 г., са противоречиви. Според критично настроената към Кремъл правозащитна организация "Мемориал", която беше закрита в края на миналата година, в конфликтите са загинали 75 хиляди цивилни граждани и 14 хиляди войници.

През 2008 г. Абхазия и Южна Осетия успяват да се отделят от Грузия с помощта на руската армия, която за броени дни през 2008 година надвива грузинската. Данните са жертвите в различните източници варират. Съобщава се за стотици загинали и десетки хиляди разселени.

Данните за Нагорни Карабах също са оскъдни. Азербайджан и Армения са в конфликт от десетилетия заради областта, която е част от Азербайджан, но е под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от Армения, откакто сепаратистката война там приключи през 1994 година. По време на шестседмичната конфронтация през 2020 г. загиват повече от 6600 души, а от началото на конфликта те са около 30 хиляди, стотици хиляди бягат от домовете си.

Жертвите на конфликта в Украйна, който започна преди 8 години след анексирането от Русия на полуостров Крим и войната в Донбас до пълномащабното настъпление на 24 февруари 2022 г., възлизат на десетки хиляди. Според ООН, до февруари тази година, в източната част на Украйна смъртта си са намерили 13 000 души - войници и мирно население. Данните след началото на пълномащабната война са противоречиви и непълни. Съобщава се за близо 6000 цивилни жертви, като се очаква действителният им брой да е много по-голям. Нито една от двете държави не е предоставила изчерпателна информация за военните жертви във войната. По различни оценки западни оценки те са десетки хиляди. Вследствие на руската инвазията милиони мигранти напуснаха Украйна.

Грубата сметка показва, че жертвите при споменатите конфликти, възникнали в постсъветското пространство, към септември 2020 година, може да достигнат дори  200 000 души, ако ползваме по-песимистичните оценки. Въпреки това обаче тази бройка е несравнима с десетките милиони жертви от Втората световна война. Несъмнено миграцията, предизвикана от военните конфликти, както и обедняването на определени райони след 1991 г. засега не са измерени на глобално ниво и включени в статистика, подобна на тази от 1939-1945 година. Няма обобщени данни и за починали от глад вследствие от някакви сътресения след разпадането на Съветския съюз.

 "Не познавам такава статистика да е правена и едва ли може да се направи", посочи доц. Стоянов.

По отношение на миграцията трябва да се отбележи, че след падането на "желязната завеса" и отварянето на света, милиони напускат родината си в търсене на по-добро бъдеще в Западна Европа или в други краища на света. Движението от по-малки населени места към по-големи и от по-слабо развити страни към държави с по-силни икономики несъмнено води след себе си негативни последствия като застаряване на населението в някои райони и дори демографски срив. Не може обаче да се пропусне фактът, че мигрантите вливат значителни финансови средства в икономиката на страната, от която произхождат, като изпращат пари на своите близки.

Данните за населението на бившите съветски републики в периода след 1990 г. (виж таблицата по-долу) показват, че общо населението им през 2021 г. е по-многобройно, отколкото през 1990 г. - годината преди разпадането на СССР. Вярно е, че това увеличение се дължи основно на републиките в Азия с традиционно мюсюлманско население, докато в другите има спад, особено в Украйна, прибалтийските републики и Грузия. Той обаче в значителна степен се дължи на емиграцията от тях. Дори механично да се сумира този максимален спад, който за различните страни варира през годините и общо е около 18,9 млн., той е далеч по-нисък от 27-те милиона жертви - загуба за населението на СССР от Втората световна война. А като процент е двойно по-малък - 6,6%, в сравнение със загубата на население на СССР през Втората световна война - 13,6%, колкото са 27-те милиона жертви от 198-милионното население на СССР в началото на войната.

Наистина по отношение на икономиката има значителен спад в брутния вътрешен продукт (БВП) на бившите съветски републики след разпада на СССР, като почти всяка една от тях преминава през икономическа криза в част от периода 1991-2000 г. Но това е характерно за почти всички страни от комунистическия лагер при прехода им към пазарна икономика, включително за България. Но това едва ли може да се сравни с недоимъка и трудностите, изпитвани от жителите на СССР през войната в резултат на орязване на потреблението с една трета за сметка на военните разходи.

Но след тези кризи, като цяло следва възход, който естествено е различен за всяка от страните, появили се на мястото на СССР. Единственото изключение е Украйна, където спадът започва с финансовата криза през 2008 г. и се задълбочава от 2014 г. с началото на конфликта в Донбас и анексията на Крим от Русия. Таблицата по-долу показва движението на БВП на 15-те републики, както и на България, включително максималният спад на БВП в периода 1990-2021 г.

Източник: Международна програма за сравнение на Световната банка, като БВП в различните графи е преизчислен, като се използва паритет на покупателната способност ППС в международни долари - постоянни с нивото им от 2017 г.
* Данните за Туркменистан са от 2019 г., а не от 2021 г.

Заключение

Твърдението, че преките и косвени физически, човешки щети, които страните от бившия Съветски съюз са понесли след разпадането му, са почти сравними вече с тези от Втората световна война, е НЕВЯРНО. Според данните на Москва дадените 25-27 милиона човешки жертви значително превишават максималната загуба на население от 15-те бивши съветски републики, включително чрез емиграция, в годините след разпадането на СССР. Според историци няма точна статистика, която да показва какъв е размерът на щетите за страните от Съветския съюз след разпадането му и сравняването на периода след 1991 г. с този на войната е некоректно.  Жертвите при конфликтите, възникнали в постсъветското пространство, възлизат на стотици хиляди, което обаче е несравнимо с десетките милиони жертви от Втората световна война. Няма единни и обобщени данни и за починали от глад вследствие от някакви сътресения след разпадането на Съветския съюз.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck