Проучване на екипа за проверка на факти на БНР*

Covid тестовете за ученици - държат ли децата гладни, доколко са достоверни

| обновено на 12.11.21 в 15:40

Започна тестването на ученици от 1-ви до 4-ти клас за Covid-19 за връщането им в клас. Темата предизвика редица спекулации, някои от тях се използват и като аргумент при организиране на протести. Екипът за проверка на факти на БНР проучи основанията за подобни твърдения. Две от спорните твърдения са:

1. Децата трябва да са гладни и жадни за тестовете;

2. Предлаганите Covid тестове за ученици са с ниска достоверност.

Твърдение 1 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации в интернет, в които се твърди, че децата трябва да са гладни и жадни за тестовете (в сайтовете на БНР, БНТ, бТВ, OFFNews, Блиц„Труд“„Стандарт“ и други).

Всички те се позовават на отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията, в което пише „Нека имаме предвид, че тестването в училище ще означава да бъдат нарушени всички изграждани в годините хигиенни навици, което със сигурност е още един отрицателен аспект. Това е във връзка с изискването тестовете да се направят на гладно, без прием на вода, за да е достоверен теста…“

Част от отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията.

Публикациите предизвикаха редица негативни реакции в социални медии. Като например:


Какви са фактите

Пред БНР Мария Гайдарова, заместник-министър на образованието, нарече дезинформация твърдението, че децата трябва да бъдат тествани гладни и да не са пили вода.

„Изискването е 30 минути преди провеждането на теста те да не са се хранили и да не са пили вода. Нормално е децата сутринта да са закусили вкъщи преди училище.“.

В разяснения на Министерството на образованието и науката за Covid тестовете под формата на въпроси и отговори се посочва:

„Детето не бива да е яло и пило САМО 30 мин. преди тестването. Т.е. то може да се храни и да пие по всяко време ДО 30 мин. преди процедурата и веднага след нея“.

В декларацията за съгласие на родителите за Covid тестовете се казва:

„Запознат/а съм с изискването 30 минути преди правенето на теста детето ми да не е консумирало храна и да не е поемало течности“.


Заключение

Твърдението, че учениците от 1-ви до 4-ти клас трябва да са гладни и жадни за Covid тестовете e ПОДВЕЖДАЩО, защото то е вярно, само ако за 30 минути детето може да огладнее или ожаднее, което е малко вероятно.


Твърдение 2 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации за протест на 1 ноември срещу тестовете, в които се твърди, че са с ниска достоверност, като в повечето се твърди, че имат „57% достоверност“ (БНР, бТВ, Инвестор, Стандарт и много други.

Има източник от 26 октомври, представен в „Труд“ като лабораторния лекар Георги Тодоров, който е цитиран да казва: „Максималната достоверност на слюнчените тестове е около 57%...”.

Какви са фактите

Когато се говори за достоверност на тестовете за Covid-19, независимо дали са PCR или антигенни, се използват термини за тяхната полезност – „чувствителност“ и „специфичност“.

  • чувствителност е процентът от пациентите, които правилно са посочени като позитивни за Covid-19;

  • специфичност e процентът на пациентите без инфекция, за които тестът правилно е посочил негативен резултат.

На практика тази чувствителност и специфичност се измерва като се сравняват резултатите от антигенните тестове с резултатите от PCR тестове, които се смятат за „златен стандарт“ в тази област, тъй като са с много висока чувствителност и много висока специфичност.

В разяснителен текст за Covid тестовете на списание „Хърайзън“ на ЕС за изследвания и иновации се отбелязва още, че по принцип тестовете с висока чувствителност дават нисък процент грешни негативни резултати, но има риск за грешни позитивни, ако специфичността не е на ниво. От друга страна високата специфичност носи риск от грешни негативни резултати, ако чувствителността на теста е ниска, но като цяло ще има нисък процент грешни позитивни резултати.

В Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19 на Комисията за здравна сигурност на ЕС тестовете като цяло имат чувствителност над 90% и специфичност над 95%, по данни на производителя.

В поканата на българското здравно министерство за доставчици на тестове за ученици са поставени изисквания за чувствителност на теста ≥ 90% и специфичност ≥ 98%.

Първите избрани два теста в България са от производители в Общия списък и те се виждат в декларацията за съгласите. Това са SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05; RapidForRapidForTM или COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene®.


Тестът SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05, RapidForTM, на производителя „Витросенс“ (Vitrosens Biyoteknoloji LTD), регистриран в Истанбул, Турция, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 95,3%;
  • специфичност  - 99,1%.

Тестът COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene, на производителя Hangzhou Clongene Biotech Co., Ltd, регистриран в Ханчжоу, Китай, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 96,8%;
  • специфичност  - 99,6%.

Вярно е, че тестовете със слюнка, каквито се използват за тестване на учениците в България, не са включени в Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19. Но ако бяха включени, това щеше да е равнозначно на изискване за зелен сертификат, признат от ЕС, защото именно това е целта на този списък от 83 бързи антигенни теста към 20 октомври. В него не са включени и никакви тестове за самотестване, а единствено такива, извършвани от обучен здравен персонал или обучени оператори. **

В доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) от началото на май 2021 г. обаче пише, че бързите антигенни тестове със слюнка са приемливи при често прилагане и могат да бъдат извършвани от неспециалисти или чрез самотестване при спазване на инструкциите. Следователно могат да бъдат използвани като начин за предотвратяване на разпространението на Covid-19, каквато изглежда е целта на тестването на учениците в България.  

На практика параметрите за точност на антигенните тестовете са по-ниски от дадените от производителите. Точността се влияе от много фактори, включително каква е пробата, от начина на вземане, дали пациентът е има симптоми или няма, а ако е със симптоми, на кой етап е заболяването. Пилотно проучване, публикувано в „Бритиш медикъл джърнъл“ на 17 ноември 2020 г., и цитирано в сп. „Хърайзън“стига до извода, че при население, в което значителен брой хора показва симптоми, чувствителността на теста пада до 58%, когато се прави от самообучил се персонал, докато при тестване от обучени медици е 73% и 79 на сто от лабораторни учени. А в проучване от декември 2020 г., което взема предвид хора без симптоми, чувствителността пада дори до 49%.

По-ново изследване на учени от Лондонския университетски колеж и публикувано на 14 октомври 2021 г. твърди, че бързите антигенни тестове са по-точни от смятаното досега, посочва Би Би Си.

Учените използвали нова формула, с която рекалибрирали точността на антигенните тестове и установили, че имат абсолютна чувствителност над 80% при откриване на каквато и да е степен на зараза с Covid-19 и над 90% при хората в дните, когато са най-заразни. Техният извод е, че тези тестове са „много полезен инструмент за общественото здраве“ и за предотвратяване на разпространението на заразата.

Факт е обаче, че около една трета от заразените с Covid-19 не показват симптоми.

Заключение

Твърдението, че точността на антигенните Covid тестове е ниска, или за „57% достоверност“, също е ПОДВЕЖДАЩО, защото това би било вярно за специфични тестове, начин на правене на теста и условия, а и като цяло е базирано на по-стари данни.

** Уточнението е направено след забележка на читател.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Авиационната база в Граф Игнатиево отвори врати за посетители по повод 50- годишнината от първия полет на самолет МиГ-21 в България, 12 ноември 2013 г.

Снимка показва германски, а не български изтребители

Публикувана миналата седмица снимка във Фейсбук група уж показва изтребители на българските военновъздушни сили от близкото минало (виж скрийншота по-долу). Само за няколко дни публикацията има над 2500 споделяния, над 20 хиляди реакции и повече от 3100 коментара. "Такава беше стоянката на летище Граф Игнатево когато имаше ВВС.", гласи..

публикувано на 23.09.24 в 06:00
Коте на тротоар в Спрингфийлд, Охайо, 15 септември 2024 г.

Наистина ли мигранти ядат котки и кучета в Спрингфийлд, Охайо?

По-рано този месец твърдения, че мигранти от Хаити ядат котки, кучета, патици и гъски в Спрингфийлд, американския щат Охайо, получиха широко разпространение в социалните мрежи в САЩ, но и в други страни. Първоначално се разпространява снимка на чернокож мъж, който носи гъска. Постът (виж по-долу) е придружен от съобщението, че..

публикувано на 18.09.24 в 06:00

Палатка подарък? Не точно

Реклама на Фейсбук страницата "Модерни палатки за вас" загатва на неправилен български за подарък палатка от верига магазини за спортни стоки. "Decathlon предлага 1 палатка на домакинство на български, за да се отървете от излишното  Отговорете на няколко въпроса и вижте дали отговаряте на условията", се казва публикацията, която вероятно е..

публикувано на 19.08.24 в 06:00

"Москвич" е участвал в ралито Лондон-Сидни през 1968 г.

Публикация във Фейсбук отпреди месец, събрала хиляди реакции, включително над 1200 споделяния, твърди, че "Москвич" е участвал и победил реномирани западни автомобилни марки на ралито Лондон – Сидни през 1968 г. "Помните ли рали Лондон- Сидни 1968? Мерцедес, Порше, БМВ, Лотос и мн. други го помнят, защото загубиха от Москвич!", се казва в..

публикувано на 12.08.24 в 06:00

Наистина ли "Тойота" изтегля рекламите си от олимпиадата?

Споделена близо 1000 пъти само за 2 дни публикация във Фейсбук група твърди, че спонсорът на олимпиадата – автомобилният производител "Тойота" е изтеглил рекламите си. Изображението към текста внушава, че решението за това е взето заради церемонията по откриване на Игрите в Париж на 26 юли, която бе подложена на мащабна критика   заради ЛГБТ..

публикувано на 31.07.24 в 06:00
Испански самолет за борба с пожарите се включи в борбата с огъня в района странджанското село Воден.

Румен Радев не е казвал, че съжалява за липсата на руска помощ за борба с пожарите

През последните дни в социалната мрежа Фейсбук се разпространяват публикации с предполагаемо изказване на президента Румен Радев, в което той осъжда правителството за прекъснатите връзки с Русия и невъзможността руски самолети да помогнат за пожарите в България.  "За съжаление днес не можем да поискаме помощ от Русия за гасене на пожари, защото..

публикувано на 29.07.24 в 06:00

Вярно ли е, че в борбата с пожарите е можело да ползваме БТР-ите, дарени на Украйна?

Съгласно множество публикации в онлайн издания и постове в социалните мрежи, както и според председателя на партия "Възраждане" Костадин Костадинов бронетранспортьорите, дарени от България на Украйна, е можело да се използват за гасене на пожарите, които бушуваха у нас през последните дни. Твърдение: В борбата с пожарите е..

публикувано на 24.07.24 в 06:00
Лидерите на Китай и на Русия Си Цзинпин и Владимир Путин.

Обещал ли е подкрепа за Русия Си Цзинпин при опасност от Трета световна война?

Публикация във Фейсбук приписва изказване на президента на Китай Си Цзинпин, че при опасност от Трета световна война Китай ще помогне на Русия, а "на вас и Бог няма да може да ви помогне", ако решим да помогнем на Москва.  "Стига сте обвинявали Китай . Китай не помага на Русия в момента , но ако реши да помогне Китай на Русия , на вас и Бог няма да..

публикувано на 22.07.24 в 06:00

Защо цената на електроенергията в България на 25 юни 2024 г. достигна рекордни стойности?

В публикация, споделена в социалните мрежи над 4300 пъти, се твърди, че цената на електричеството в България на 25 юни 2024 г. е била 203,39 евро /MWh, при цена 70-80 евро в други страни. Твърдението провокира стотици негативни коментари. Твърдение: Цената на електричеството в България на 25 юни 2024 г. е била 203,39 евро/MWh В сайта..

публикувано на 15.07.24 в 06:00
Сара Миликен (в средата) заедно с подгласнички в конкурса.

Мис Алабама Сара Миликен е коронясана, но в друг вид конкурс

Скорошното коронясване на наднормената госпожица Сара Миликен за Мис Алабама предизвика информационно земетресение и вълна от вторични трусове във всички социални мрежи, сайтове, електронни медии, таблоиди и дори по-сериозни периодични издания. В България снимката на Миликен също обиколи както социалните мрежи, така и някои вестници и..

публикувано на 08.07.24 в 06:00