Проучване на екипа за проверка на факти на БНР*

Covid тестовете за ученици - държат ли децата гладни, доколко са достоверни

| обновено на 12.11.21 в 15:40

Започна тестването на ученици от 1-ви до 4-ти клас за Covid-19 за връщането им в клас. Темата предизвика редица спекулации, някои от тях се използват и като аргумент при организиране на протести. Екипът за проверка на факти на БНР проучи основанията за подобни твърдения. Две от спорните твърдения са:

1. Децата трябва да са гладни и жадни за тестовете;

2. Предлаганите Covid тестове за ученици са с ниска достоверност.

Твърдение 1 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации в интернет, в които се твърди, че децата трябва да са гладни и жадни за тестовете (в сайтовете на БНР, БНТ, бТВ, OFFNews, Блиц„Труд“„Стандарт“ и други).

Всички те се позовават на отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията, в което пише „Нека имаме предвид, че тестването в училище ще означава да бъдат нарушени всички изграждани в годините хигиенни навици, което със сигурност е още един отрицателен аспект. Това е във връзка с изискването тестовете да се направят на гладно, без прием на вода, за да е достоверен теста…“

Част от отворено писмо на Синдикат „Образование към КТ „Подкрепа“, публикувано във Фейсбук страницата на организацията.

Публикациите предизвикаха редица негативни реакции в социални медии. Като например:


Какви са фактите

Пред БНР Мария Гайдарова, заместник-министър на образованието, нарече дезинформация твърдението, че децата трябва да бъдат тествани гладни и да не са пили вода.

„Изискването е 30 минути преди провеждането на теста те да не са се хранили и да не са пили вода. Нормално е децата сутринта да са закусили вкъщи преди училище.“.

В разяснения на Министерството на образованието и науката за Covid тестовете под формата на въпроси и отговори се посочва:

„Детето не бива да е яло и пило САМО 30 мин. преди тестването. Т.е. то може да се храни и да пие по всяко време ДО 30 мин. преди процедурата и веднага след нея“.

В декларацията за съгласие на родителите за Covid тестовете се казва:

„Запознат/а съм с изискването 30 минути преди правенето на теста детето ми да не е консумирало храна и да не е поемало течности“.


Заключение

Твърдението, че учениците от 1-ви до 4-ти клас трябва да са гладни и жадни за Covid тестовете e ПОДВЕЖДАЩО, защото то е вярно, само ако за 30 минути детето може да огладнее или ожаднее, което е малко вероятно.


Твърдение 2 - какъв е първоизточникът

Има серии от публикации за протест на 1 ноември срещу тестовете, в които се твърди, че са с ниска достоверност, като в повечето се твърди, че имат „57% достоверност“ (БНР, бТВ, Инвестор, Стандарт и много други.

Има източник от 26 октомври, представен в „Труд“ като лабораторния лекар Георги Тодоров, който е цитиран да казва: „Максималната достоверност на слюнчените тестове е около 57%...”.

Какви са фактите

Когато се говори за достоверност на тестовете за Covid-19, независимо дали са PCR или антигенни, се използват термини за тяхната полезност – „чувствителност“ и „специфичност“.

  • чувствителност е процентът от пациентите, които правилно са посочени като позитивни за Covid-19;

  • специфичност e процентът на пациентите без инфекция, за които тестът правилно е посочил негативен резултат.

На практика тази чувствителност и специфичност се измерва като се сравняват резултатите от антигенните тестове с резултатите от PCR тестове, които се смятат за „златен стандарт“ в тази област, тъй като са с много висока чувствителност и много висока специфичност.

В разяснителен текст за Covid тестовете на списание „Хърайзън“ на ЕС за изследвания и иновации се отбелязва още, че по принцип тестовете с висока чувствителност дават нисък процент грешни негативни резултати, но има риск за грешни позитивни, ако специфичността не е на ниво. От друга страна високата специфичност носи риск от грешни негативни резултати, ако чувствителността на теста е ниска, но като цяло ще има нисък процент грешни позитивни резултати.

В Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19 на Комисията за здравна сигурност на ЕС тестовете като цяло имат чувствителност над 90% и специфичност над 95%, по данни на производителя.

В поканата на българското здравно министерство за доставчици на тестове за ученици са поставени изисквания за чувствителност на теста ≥ 90% и специфичност ≥ 98%.

Първите избрани два теста в България са от производители в Общия списък и те се виждат в декларацията за съгласите. Това са SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05; RapidForRapidForTM или COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene®.


Тестът SARS-CoV-2 Saliva Antigen test; каталожен номер VSCD05, RapidForTM, на производителя „Витросенс“ (Vitrosens Biyoteknoloji LTD), регистриран в Истанбул, Турция, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 95,3%;
  • специфичност  - 99,1%.

Тестът COVID19 Antigen Rapid Test Cassette (Saliva), регистрационен номер DE/CA05/IvD-238321-1721-00 на Clungene, на производителя Hangzhou Clongene Biotech Co., Ltd, регистриран в Ханчжоу, Китай, има следните параметри по данни на компанията:

  • чувствителност - 96,8%;
  • специфичност  - 99,6%.

Вярно е, че тестовете със слюнка, каквито се използват за тестване на учениците в България, не са включени в Общия списък на взаимно признати бързи антигенни тестове за Covid-19. Но ако бяха включени, това щеше да е равнозначно на изискване за зелен сертификат, признат от ЕС, защото именно това е целта на този списък от 83 бързи антигенни теста към 20 октомври. В него не са включени и никакви тестове за самотестване, а единствено такива, извършвани от обучен здравен персонал или обучени оператори. **

В доклад на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) от началото на май 2021 г. обаче пише, че бързите антигенни тестове със слюнка са приемливи при често прилагане и могат да бъдат извършвани от неспециалисти или чрез самотестване при спазване на инструкциите. Следователно могат да бъдат използвани като начин за предотвратяване на разпространението на Covid-19, каквато изглежда е целта на тестването на учениците в България.  

На практика параметрите за точност на антигенните тестовете са по-ниски от дадените от производителите. Точността се влияе от много фактори, включително каква е пробата, от начина на вземане, дали пациентът е има симптоми или няма, а ако е със симптоми, на кой етап е заболяването. Пилотно проучване, публикувано в „Бритиш медикъл джърнъл“ на 17 ноември 2020 г., и цитирано в сп. „Хърайзън“стига до извода, че при население, в което значителен брой хора показва симптоми, чувствителността на теста пада до 58%, когато се прави от самообучил се персонал, докато при тестване от обучени медици е 73% и 79 на сто от лабораторни учени. А в проучване от декември 2020 г., което взема предвид хора без симптоми, чувствителността пада дори до 49%.

По-ново изследване на учени от Лондонския университетски колеж и публикувано на 14 октомври 2021 г. твърди, че бързите антигенни тестове са по-точни от смятаното досега, посочва Би Би Си.

Учените използвали нова формула, с която рекалибрирали точността на антигенните тестове и установили, че имат абсолютна чувствителност над 80% при откриване на каквато и да е степен на зараза с Covid-19 и над 90% при хората в дните, когато са най-заразни. Техният извод е, че тези тестове са „много полезен инструмент за общественото здраве“ и за предотвратяване на разпространението на заразата.

Факт е обаче, че около една трета от заразените с Covid-19 не показват симптоми.

Заключение

Твърдението, че точността на антигенните Covid тестове е ниска, или за „57% достоверност“, също е ПОДВЕЖДАЩО, защото това би било вярно за специфични тестове, начин на правене на теста и условия, а и като цяло е базирано на по-стари данни.

** Уточнението е направено след забележка на читател.

------------------

Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ
Илон Мъск

Илон Мъск пуска на пазара нискобюджетен дом?

Многобройни видеа в YouTube, гледани десетки хиляди пъти и масово публикувани и споделяни и във Фейсбук, твърдят, че милиардерът предприемач и най-богат човек в света Илон Мъск пуска на пазара нискобюджетна къща. "СЛУЧИ СЕ! Къщата на Илон Мъск за 10 000 долара НАЙ-после излезе на пазара Илон Мъск е на път да промени бъдещето на..

публикувано на 11.11.24 в 06:00

България е с най-висок ДДС върху храните в Европа?

Споделена няколко хиляди пъти само за седмица публикация във Фейсбук твърди, че в сравнение с редица европейски страни (включително и извън ЕС) България има най-високия данък добавена стойност върху хранителните продукти (виж скрийншота по-долу). Твърдение: България е с най-висок ДДС върху храните в списък от 21 държави от ЕС и региона..

публикувано на 21.10.24 в 06:00

Наистина ли у нас се намират 3% от 5-те процента най-плодородни земи в света?

В публикация от август, споделена над 5000 пъти във Фейсбук, се твърди, че "в света има 5% най-плодородни земи, от тези 5%, 3% се намират на територията на България, а другите 2% са разпръснати по света". В поста се споделя информация, че изводите са направени след 20-годишно проучване на "National Geographic". ТВЪРДЕНИЕ: В България..

публикувано на 01.10.24 в 06:00
Авиационната база в Граф Игнатиево отвори врати за посетители по повод 50- годишнината от първия полет на самолет МиГ-21 в България, 12 ноември 2013 г.

Снимка показва германски, а не български изтребители

Публикувана миналата седмица снимка във Фейсбук група уж показва изтребители на българските военновъздушни сили от близкото минало (виж скрийншота по-долу). Само за няколко дни публикацията има над 2500 споделяния, над 20 хиляди реакции и повече от 3100 коментара. "Такава беше стоянката на летище Граф Игнатево когато имаше ВВС.", гласи..

публикувано на 23.09.24 в 06:00
Коте на тротоар в Спрингфийлд, Охайо, 15 септември 2024 г.

Наистина ли мигранти ядат котки и кучета в Спрингфийлд, Охайо?

По-рано този месец твърдения, че мигранти от Хаити ядат котки, кучета, патици и гъски в Спрингфийлд, американския щат Охайо, получиха широко разпространение в социалните мрежи в САЩ, но и в други страни. Първоначално се разпространява снимка на чернокож мъж, който носи гъска. Постът (виж по-долу) е придружен от съобщението, че..

публикувано на 18.09.24 в 06:00

Палатка подарък? Не точно

Реклама на Фейсбук страницата "Модерни палатки за вас" загатва на неправилен български за подарък палатка от верига магазини за спортни стоки. "Decathlon предлага 1 палатка на домакинство на български, за да се отървете от излишното  Отговорете на няколко въпроса и вижте дали отговаряте на условията", се казва публикацията, която вероятно е..

публикувано на 19.08.24 в 06:00

"Москвич" е участвал в ралито Лондон-Сидни през 1968 г.

Публикация във Фейсбук отпреди месец, събрала хиляди реакции, включително над 1200 споделяния, твърди, че "Москвич" е участвал и победил реномирани западни автомобилни марки на ралито Лондон – Сидни през 1968 г. "Помните ли рали Лондон- Сидни 1968? Мерцедес, Порше, БМВ, Лотос и мн. други го помнят, защото загубиха от Москвич!", се казва в..

публикувано на 12.08.24 в 06:00

Наистина ли "Тойота" изтегля рекламите си от олимпиадата?

Споделена близо 1000 пъти само за 2 дни публикация във Фейсбук група твърди, че спонсорът на олимпиадата – автомобилният производител "Тойота" е изтеглил рекламите си. Изображението към текста внушава, че решението за това е взето заради церемонията по откриване на Игрите в Париж на 26 юли, която бе подложена на мащабна критика   заради ЛГБТ..

публикувано на 31.07.24 в 06:00
Испански самолет за борба с пожарите се включи в борбата с огъня в района странджанското село Воден.

Румен Радев не е казвал, че съжалява за липсата на руска помощ за борба с пожарите

През последните дни в социалната мрежа Фейсбук се разпространяват публикации с предполагаемо изказване на президента Румен Радев, в което той осъжда правителството за прекъснатите връзки с Русия и невъзможността руски самолети да помогнат за пожарите в България.  "За съжаление днес не можем да поискаме помощ от Русия за гасене на пожари, защото..

публикувано на 29.07.24 в 06:00

Вярно ли е, че в борбата с пожарите е можело да ползваме БТР-ите, дарени на Украйна?

Съгласно множество публикации в онлайн издания и постове в социалните мрежи, както и според председателя на партия "Възраждане" Костадин Костадинов бронетранспортьорите, дарени от България на Украйна, е можело да се използват за гасене на пожарите, които бушуваха у нас през последните дни. Твърдение: В борбата с пожарите е..

публикувано на 24.07.24 в 06:00