Безработица, висока емиграция, организирана престъпност, етническо напрежение - тези явления не са непознати за младежите, в която и да е балканска страна, включително България. Особено стряскащи измерения те обаче имат на място като Косовска Митровица - град с население, приблизително равно на това на Шумен и Хасково, буквално разделен от тлеещия конфликт между сърби и албанци.
През Косовска Митровица преминава пряка граница между сръбската и албанска част на Косово - това са мостовете над река Ибър, които помнят не един и два етнически сблъсъка и различни инциденти. Сега по тях се минава свободно, но общностите продължават да не комуникират.
В града расте едно поколение от хора, чийто живот е предопределен от войната в края на 90-те, непризнатата от Белград независимост на Косово и продължаващия институционален и ежедневен хаос в междуетническите отношения. Трайната младежка безработица е 55%, а по улиците на града е трудно да срещнеш младежи, независимо дали сръбски, или албански младежи.
Това разказва 25-годишния Милош Кабашич, който учи, живее и работи в Северната, сръбска част на Митровица. Милош е сред хората, намерили работа в неправителствени организации, които се опитват да установят диалог с техни връстници от албанската страна. Както той обясни обаче, това не се отнася за неговите приятели:
„Защото ги е страх да прекосят моста и от това, което може да им се случи, ако го прекосят. Това се отнася и за албанците. Причината е липсата на знание за другите и това, че децата са обект на пропаганда. На Север може и баща ти да ти каже: "Не отивай там, отвъд моста, там ще те убият". Страхът е по-обясним при хора, които са загубили някого или нещо по време на войната“.
През 2013 година Белград и Прищина сключиха споразумение в Брюксел за разрешаване на различните спорове помежду им. Оттогава обаче обстановката в Митровица не се е променила особено. В началото на годината дойде и драстичният случай с показното убийство на един от политическите лидери на сърбите в Митровица - Оливер Иванович. И тогава много сърби отново се събират при мостовете над Ибър. Етническото и политическо напрежение обаче е само една от причините младежите от Северна Митровица да емигрират в Сърбия или чужбина, обяснява Милош Кабашич:
„Не знаеш какво може да ти се случи. Дали някой няма да те нарани, дали няма да изгубиш работата си, ако Сърбия реши да се изтегли от региона. Младите тук нямат и много възможности за работа - те могат да работят в зали за залагания или магазини. Възможности за хора с по-високо образование обаче няма. Затова много от приятелите ми са в Белград или след гимназията научиха немски и заминаха да работят в Германия“.
В албанската част на Косово, както и в България, работни места предлагат множество кол-центрове. Сръбските младежи обаче рядко се възползват от тях. Милош разказа защо:
"За да работиш в кол-център трябва да знаеш немски и да пътуваш до Прищина или друго място. Гражданите от Северно Косово не се чувстват сигурни да пътуват натам. Аз също. Никога не съм се качвал на автобус за Прищина. Винаги взимам такси".
Милош Кабашич не смята, че официалните заявки за европейска интеграция на Сърбия и Косово подобряват дълго натрупваните проблеми на младите:
"Роден съм в Бошняшката махала на града, която е мултиетническа. Израснал съм заедно с албанци, турци, горани, бошняци и сърби. Никога не съм имал проблем да излизам с някого, но всеки път, щом стане въпрос за политика, нещата стават зле. Ако говорим за диалога от политическа гледна точка, можем да заключим, че това е нещо, което нито една от страните не иска. В Косово никой всъщност не иска диалог - правителството е против и опозицията е против. Същото е и в Сърбия".
Целия разказ на 25-годишния жител на Северна Митровица Милош Кабашич може да чуете от звуковия файл. Още разговори с интересни събеседници от Косово очаквайте и през следващите дни.
Електронна поща:
reporter@bnr.bgАдрес:
София, ПК 1040,