Четирима от състава на КЕВР отпаднаха след проведен жребий

Репортаж на Виолета Ашикова и разговор на Диана Янкулова с Атанас Тасев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Четирима от състава на КЕВР отпаднаха след проведен жребий в регулаторната комисия. Това са Александър Йорданов и Георги Златев от сектор "Енергетика", Валентин Пенков от ресор "ВиК" и Ремзи Осман от правно-икономическия ресор. Процедурата беше наблюдавана от експерти и журналисти, като в нея не участва председателят на регулатора Иван Иванов, който според закона трябва да бъде заменен на поста три гоини след първоначалното му избиране.
Жребият беше троен като при всяко теглене имаше по две кутии - в едната бяха имената на членовете на КЕВР, които участват в тегленето, а във втората - листчета с текст "Мандатът се прекратява" и "Мандатът не се прекратява". След тройния жребий, който беше оставен в ръцете на трима различни журналисти, стана ясно, че в комисията остават комисарите, които са номинации на ГЕРБ - Евгения Харитонова в ресор "Енергетика" и Светла Тодорова, бившият председател на тогавашната Държавна агенция за енергийно и водно регулиране - сега като член икономист в регулатора. Остават и номинацията на БСП във "ВиК" сектора Димитър Кочков, на Владко Владимиров - номинация на Патриотичния фронт. Жребият е първи и единствен и дава възможност да изпълни новите законови разпоредби без да се губи приемствеността, обясни председателят на енергийната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Делян Добрев:
"Тези, които останаха, ще бъдат комисари още три години. Всъщност те ще имат пълен мандат. За да може да има приемственост, за да не сменим целия състав на регулатора, сменяме половината от членовете. За да изберем коя половина от членовете ще сменим, това става с жребий" , обясни Добрев, и уточни, че от тук нататък такъв жребий повече няма да се провежда, а на всеки 3 години ще се обновява половината от състава на КЕВР, без председателя. Председателят е със 7 годишен мандат.

Новите предложения за попълване на състава на регулатора ще се подават до енергийната комисия до 17 април. Очаква се от началото на май КЕВР да заработи с нов състав. Уверението на енергийната комисия в парламента са нито една политическа сила да няма мнозинство в регулатора, а в ГЕРБ още не са обсъдили дали да правят свои предложения, посочи Делян Добрев.

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев, който присъства като наблюдател на процедурата по жребия, коментира, че за него тя е била любопитна от научна гледна точка:
"Това означава, че в момента, когато вие имате проблем и не може да вземете адекватно решение, тогава се включва така наречената процедура за рандомизация. Хвърлянето на монета означава - това е известен прийом в информатиката, рандомизация - оставяш съдбата да реши.
Така че за първи път наблюдавам подобна процедура и между другото виждам, че няма някой, който да се противи, в това число и тези, които изтеглиха "късата клечка".
проф. Атанас Тасев

Проф. Тасев не смята, че с промените в състава на КЕВР ще се промени особено нагласата на комисарите да действат рестриктивно по отношение на исканията на дружествата - естествени монополисти за по-високи цени:

"За всичките тези години, независимо от това какъв е бил състава на регулатора, той винаги е действал рестриктивно. Аз поне съм участвал в 38 дела във Върховния касационен съд, защитавайки тезата на регулатора", припомни Тасев и подчерта:
"Досега няма нито един случай, в който регулаторът да взема решение, което да е в полза на естествения монопол. Така че очевидно самата система на вземане на решения в регулатора защитава дори при липса на толкова висок професионализъм. Аз наблюдавам работата на регулатора от неговото създаване и мога да успокоя, че сега едва ли нещо особено ще се промени. Все пак решенията на регулатора са административни актове и те се контролират от Върховния административен съд. Тоест изградена е една система на контрол, която едва ли ще допусне да се нарушат основните принципи, за които е създаден регулаторният орган".

Тасев коментира и казуса "ЧЕЗ", като посочи, че според него декларираните намерения на държавата да участва в сделката за активите на електроразпределителното дружество е било израз по-скоро на тактика, отколкото на целесъобразност. Целта на този ход е била да се тушира напрежението, възникнало в обществото във връзка с планираната сделка:

"Ще видим какъв ще бъде крайният резултат - ако не стане сделката, ще има нова сделка. Ако стане и не се обслужва кредита, защото има съмнения, че няма достатъчно средства оборотни и така нататък, че няма да е достатъчен паричният поток през дивидента на купените дружества/.../ тогава влиза в действие банката като обезпечение, тя си наема друг акционер. Тоест още веднъж се потвърждава тезата, което беше официално казана от шефа на регулатора, че смяната на собственика не променя нищо".

Репортаж по темата и разговора на Диана Янкулова с проф. Атанас Тасев може да чуете от звуковия файл.