Иван Теофилов представя "Вкусът на живота" в Пловдив

Интервю на Живка Танчева с Иван Теофилов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Народната библиотека „Иван Вазов” представя новата книга на Иван Теофилов „Вкусът на живота” (автоантология), издадена от "Рива”. Представянето е тази вечер в Камерната зала на Драматичен театър – Пловдив. Участие в срещата ще вземат проф. Божидар Кунчев и поетът Иван Ланджев.

Иван Теофилов: Първо, искам да кажа, че ще направя доста голямо усилие, за да дойда в Пловдив, защото само преди месец бях на операционна маса, така че първите думи, които бих казал е просто да обичат града и да го пазят, защото много са разрушенията, които аз виждам в града от това, което аз помня в миналото на града. Например тази сграда на аптека „Марица”, тези неща, които бяха най-впечатляващи започват да изчезват. Например, навремето ние направихме един филм за спасяването на „Капана”. Ето, сега вие имате едно арт място прекрасно, а беше на път да бъде разрушено и благодарение на това, че направихме един филм, който запали страстите на пловдивчани и се спаси този квартал. Ето, тези неща трябва да се пазят.

Радио Пловдив: Да, но пък изгубихме „Тютюневия град”.

Иван Теофилов: Да, аз това не го виждам, само по телевизията, но това е ужасно и то на една от най-представителните улици на града.

Радио Пловдив: Попитах ви за първите ви думи, и ще ви върна до първата ви стихосбирка, спомняте ли си как е била приета тя?

Иван Теофилов: Тя не беше много добре приета, защото тя беше много чиста и излезе в едно време, когато се възпяваха само социалистическите завоевания, а книгата ми беше много чиста, само човешки неща и беше нападната, много нападната, даже имаше четири – пет рецензии унищожителни.

Радио Пловдив: През годините сте преживял какво ли не, за да стигнете до автоантологията „Вкусът на живот”. Разкажете ни как я събрахте.

Иван Теофилов: Този път реших аз, понеже издадох една книга по-обемна при „Жанет-45”, която беше един голям том със стихове, но просто видях, че по-краткия вариант е някак си по-подходящ за поезия, защото стиховете имат въздух, защото отделните стихове придобиват самостойност някаква, а иначе, когато са събрани много стихове на едно място те се превръщат в тълпа и губят въздуха си, смисъла си, някои изпадат, потъват дори в немота. И затова аз направих един по-кратък вариант, този път отстраних хронологията и дадох повече значение на душевните състояния, които са ме владеели през годините и затова смятам, че това е един по-естествен подбор.

Радио Пловдив: Говорят много хората за тебе, без да те познават. Говорейки, какво изпускаме г-н Теофилов, в това ново време, в което Снимка живеем сега?

Иван Теофилов: Много. Най-важно, ето, най-важно за Пловдив например това, което се изпуска е етиката, която съществуваше в моето детство. Тези цивилизационни промени, този агресивен дух на времето унищожава много от човешките неща в един град и в самия човек.

Радио Пловдив: Да поканим пловдивчани за срещата тази вечер в Драматичен театър – Пловдив, организирана от библиотеката. Чии очи искате да видите, кой да бъде с вас тази вечер?

Иван Теофилов: Преди всичко бих искал да бъдат моите съграждани, а и хората, които пишат – писателите, поетите, бих се радвал. Обикновено, когато един поет участва поетите не идват.

Радио Пловдив: Довършете само това: „И ме изпълва бавно този град със своят свят дълбок и целомъдрен”. Пловдив за вас е?

Иван Теофилов: Пловдив за мен е преди всичко мой духовен родител. Той ми създаде представите за състоянията, които имам, те са рожба на това, защото фактически това, което човек придобива в детството, основните мотиви на детството – това изгражда човека и човека в бъдеще, така че Пловдив е този, който ми създаде всичките възприятия за поезия.